Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Благодарен съм, че слугите ти са достатъчно добре обучени, за да не влизат, без да почукат — промърмори Дейвид доста по-късно. — Не бих искал да засрамя някоя от камериерките.
Джослин бе толкова преизпълнена с радост, че всяко нещо я караше да се смее.
— Доколкото познавам хората си, то те отдавна са разбрали защо стоим заключени тук от часове и навярно в момента празнуват с шампанско в помещението за слугите. От думите на Мари разбрах, че те отдавна се безпокоят да не би да остана стара мома и са решили, че ти си идеалното решение.
Главата й лежеше върху гърдите му и тя усети надигащият се смях в гърдите му.
— Какви отлични слуги имаш.
Джослин вдигна глава и попита:
— Да се надявам ли, че Жанет вече не означава нищо за теб?
Очите му дяволито блеснаха.
— За да бъда честен, съвсем забравих, че съм писал на Сали за Жанет. Това беше бурна, но краткотрайна любовна история, която приключи, когато тя със съжаление ме осведоми, че някой, много по-богат от мен, й е предложил брак, а тя не би могла да живее с офицерска заплата. След като премина първоначалният шок, открих, че тя не ми липсва. Жанет е минала история, както и анулирането на нашия брак. — Наведе се и отново я целуна. — Вече е твърде късно да променяте решението си, лейди Престън. Няма да ви позволя отново да ме напуснете.
Джослин затвори очи, а в ушите й отекна ехото от думите „Докато смъртта ни раздели“, но този път с безкрайна топлота и нежност.
— Разбрах защо съм смятала, че не съм достойна да бъда обичана, но ще мине време преди всичките ми страхове да изчезнат — колебливо промълви младата жена. — Надявам се, че ще бъдеш търпелив с мен.
Дейвид се претърколи върху нея.
— Ако ти е трудно да повярваш, че те обичам, тогава ще трябва просто да повтарям тези думи всеки ден до края на живота ми. Обичам те, Джослин. Това помага ли ти?
Сърцето й се изпълни с топлина, която обгърна цялото й същество, а душата й радостно запя от увереността, че е обичана. Тя придърпа лицето му към своето, за да вкуси солената сладост на устните му.
— Наистина ми помага, моя най-скъпа любов. Наистина.
ЕПИЛОГ
Тъй като сватбата на Дейвид и Джослин стана много набързо и в изключително тесен кръг, те дадоха голям прием, за да обявят официално брака си пред приятелите и роднините. Ричард Далтон присъства, подпрян на патериците си. Верният приятел на Дейвид сияеше от щастие и гордост, защото той пръв бе разбрал, че двамата са създадени един за друг.
Елвира, графиня Кромарти, изпадна в истеричен гняв, когато узна, че проклетата й племенница бе оттеглила молбата си за анулиране на брака. Лошо беше, че богатството на Джослин завинаги й се изплъзна, но още по-лошо бе, че племенницата й и съпругът й изглеждаха безумно влюбени един в друг. Както тя заяви на Уилъби, който от години страдаше от лошия й нрав, младоженците й отнемаха единствената радост да се надява, че ще бъдат нещастни като повечето брачни двойки.
Когато в един дъждовен ден писмото на Дейвид стигна до сестра му в Шотландия, Сали щастливо съобщи на Иън, че нейният брат и съпругата му са се влюбили един в друг и че бракът им вече е действителен. Кинлок вдигна глава от анатомичния атлас, който прелистваше в момента, а очите му игриво заблестяха. Съгласи се, че бракът е дяволски хубаво нещо — сега шотландският му акцент бе по-силен от всякога — защото съчетавал изкушението с възможностите по най-задоволителен начин. Възприемайки думите му като предизвикателство, Сали реши да го изкуши, което доведе до прилагането на някои анатомични уроци, които и двамата намериха за много по-интересни от тези, които Иън изучаваше с помощта на атласа.
С многозначителен тон полковник Андрю Къркпатрик напомни на съпругата си какво бе казал за жените от семейство Кендъл — че те не могат да устояват на офицерите. Тя се засмя в знак на съгласие и духна свещта.
Радостни, че не им се налага да правят мъчителния избор при кой от двамата си господари да останат на работа, Хю и Мари крояха планове за собствената си сватба. Рийс щеше да бъде кум на брат си.
Джослин написа кратка бележка на херцог Кандоувър, с която му благодареше за търпението, което бе проявил към нея, както и за добрия му съвет. Накрая на свой ред го посъветва да се ожени, тъй като на света няма по-голямо щастие от брачното. Той се усмихна леко натъжен, вдигна самотен тост за дамата и щастливия й съпруг, а после запрати чашата в камината.