Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Извърна очи, докато думите й продължиха да се отронват мъчително от устните й.
— Ако целият ми живот бе измама, това означаваше, че никой мъж не би могъл да ме обича, защото никой не ме познаваше. Всички, които твърдяха, че са влюбени в мен или ламтяха за богатството ми, или още по-лошо — бяха глупаци, щяха да ме презрат, когато ме опознаят. Не допусках никого прекалено близо до себе си, за да не открие фаталните ми недостатъци. Едва след като научих от Сали, че възнамеряваш да се ожениш за друга, започнах да осъзнавам чувствата си към теб. — Изсмя се безрадостно. — Кандоувър е прекалено привлекателен мъж и никак не е трудно всяка жена да мечтае за него. Но когато го целунах, осъзнах, че това, което най-много ми харесва у него, е фактът, че той не ме обича. Това ме устройваше, след като смятах, че не съм достойна да бъда обичана.
При тази й смелост и болезнена откровеност, гневът на Дейвид започна да стихва. Изоставена от майка си, ужасена да не изгуби всички останали, които обичаше, нищо чудно, че под спокойната и самоуверена фасада на Джослин се криеше бездна от страхове. Парченцата, които тя му разкриваше, постепенно оформяха представата за истинската Джослин, за нараненото дете, както и за пленителната млада дама.
Изпълнен с любов и състрадание, той вдигна ръка, за да спре мъчителния поток от думи.
— Не е нужно да казваш нещо повече, Джослин.
Тя поклати глава с решителен блясък в очите.
— Време е да престана да се крия от самата себе си. Когато ми остави онази бележка, в която казваш, че ме обичаш, аз бях ужасена, защото, ако ме обичаше, щеше да бъде въпрос на време да откриеш какво не е наред с мен. — Гласът й пресекна. — Мога да понеса неуважението на човек, който не ми е близък, но ако изгубя мъжа, когото обичам, това ще ме унищожи. Затова си тръгнах… преди ти сам да ме прогониш от живота си.
Той я взе в прегръдките си. Искаше му се да може да излекува раните й.
— Съжалявам за ужасните неща, които ти наговорих — прошепна младият мъж. Гласът му бе дрезгав от напиращите чувства. — Ти не си сторила нищо, с което да заслужиш подобна жестокост от моя страна.
Докато тя се притискаше към него, той разтриваше тила й, опитвайки се да отпусне напрегнатите й мускули.
— Ти разбираш защо се опитвам да бъда хладен и сдържан английски джентълмен. Когато в мен надделее дивото, емоционалното, уелското, забравям за логиката и здравия разум. Не подозирах, че съм способен на такава ревност. Но никога досега не съм обичал някого толкова силно, колкото теб. — Усмихна се горчиво. — А и това, че Кандоувър е богат и красив херцог, добавя допълнително сол в раната. Ако в бъдеще се наложи да слагаш ред в чувствата си, мислиш ли, че ще можеш да експериментираш с някой нисък и възрастен продавач на риба?
Джослин се засмя през сълзи и вдигна лице към него.
— Ако ми дадеш още един шанс, никога повече няма да има експерименти.
Очите й плуваха в сълзи, но устните й бяха всеотдайни и подканващи. Той я прегърна пламенно и впи устни в нейните.
За пръв път тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Когато преградите паднаха, те се сляха в една емоционална интимност, извираща от най-съкровените дълбини на душите им, оставяйки ги без дъх.
Одобряването им избухна в страст, в потребност да се слеят в едно, доколкото това бе възможно за две човешки същества. С треперещи ръце те се озоваха до леглото, оставяйки зад себе си набързо захвърлените и разкъсани дрехи. Този път липсваше плахостта на новооткриващи се любовници. Двамата бяха опознали душите си и резултатът бе пожар от ненаситно желание.
Джослин падна върху леглото, увличайки го със себе си. Искаше да погълне всяка частица от него, да изкове връзка, която щеше да ги свързва през целия им живот и отвъд него.
Любиха се с отчаяния глад на двама души, които едва не са загубили най-скъпото, което са притежавали. Телата им останаха преплетени дълго след като страстта затихна. Дейвид се отдели от нея само за да се завият, след което отново я сгуши в прегръдките си. С притиснати тела, задоволени и щастливи, те разговаряха, както често го правят дългогодишните любовници — кога са започнали да се влюбват един в друг, за онези малки признаци, които бяха положили основата на това чудо — тяхната любов. Нямаше закъде да бързат и двамата се наслаждаваха на сладостта да споделят един с друг.