Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— С изключение на теб — каза Стив.
Кадилак прие забележката с крива усмивка.
— Да, точно това си казвах и аз. — Бутилката изтрака в ръба на чашата му. — Но днес чух нещо, което може би ме задължава, хм… да прекратя престоя си тук.
Стив отказа предложената му бутилка.
— Така ли?
— Да… Чух го от хората на Мин-Орота, докато си отиваха. Ако летателните изпитания се окажат задоволителни, те ще изпратят група самураи в Херън Пул за обучение като пилоти.
Стив бързо разбра възможностите, които му даваше този ход, и каза:
— Моите поздравления.
Кадилак го погледна намусено.
— Може да са малко преждевременни.
— Не разбирам. Не го ли очакваше?
— Това не беше всичко, което чух. Освен това джапите са добри майстори.
— И какво?
— Не е ли очевидно? Те планират техни хора да ни помогнат да завършим първата партида. Когато се обучат самураите, ще могат да учат и други да летят.
— И?
— И ще изучат всички подробности от производствения процес. И ние можем да се окажем излишни.
Всичко това беше музика за ушите на Стив, но той не можеше да не се върне на някои въпроси.
— Аз и другите може би, но не и ти… след всичко, което си направил.
Кадилак го погледна, но не каза нищо.
Стив виждаше, че мютът се налива до забрава, но тази малка стрела все пак попадна в целта. Време беше за следващата.
— Изненадан съм, че не си видял това в бъдещето. Нали четеш камъни.
— Не и откакто видях болката и мъката, които ще донесеш ти. Ти си злото, Брикман.
Стив се опита да запази спокойствие.
— Е, стига вече! Това е минала история. Нямам вина за случилото се. „Пътят е начертан.“ Нали така казва Мистър Сноу? Аз съм тук, защото се опитвам да помогна. Защо не вземеш един виждащ камък и не научиш онова, което ще ни се случи?
Кадилак поклати глава.
— Не става. Потърсих, но… не мога да намеря.
— Но тук трябва да има…
— О, разбира се, че има. Но вече не мога да ги чета. — Той вдигна чашата си. — Може би сакето е притъпило възприятията ми.
— Жалко — каза Стив. — Значи ще трябва да минем без камъните.
Той много искаше да знае дали ще избягат, но пък ако Кадилак нямаше представа какво ще се случи, беше по-добре. Ако беше посветен в плана за бягството и си променеше намеренията, нещата щяха само още повече да се усложнят.
Кадилак опита да се ободри с една глътка саке. Вече не можеше да фокусира погледа си. Гласът му беше дрезгав, челото — сбърчено. Той се наведе напред и потърка очите си в усилие да скрие сълзите си.
— Защо животът ми винаги се разпада, когато се появиш?
Стив почувства угризение на съвестта.
— Не разбираш — тихо каза той. — Животът ти не се разпада. Събира се.
— О, така ли? — подсмръкна Кадилак.
— Да! От какво се оплакваш, по дяволите? Мистър Сноу те е научил на всичко, което знае. Прибави към това и всичко, което научи от мен и от другите хора тук, и онова, което учиш от тези безкосмести джапи… По дяволите… ти си направо двукрака версия на КЪЛЪМБЪС!
— Само дето може би скоро вече няма да мога да ходя на два крака.
— Не говори така! — извика Стив. — Ти трябва да останеш начело на това! Ясно ли ти е? Джапите може и да планират да вземат нещата в свои ръце, но това няма да стане, докато не им покажеш, че тези самолети могат да летят.
— Да, но… ами ако паднем?
„Боже! — помисли си Стив. — Ама той наистина съвсем се е отчаял…“
Стив не знаеше, че между една глътка и следващата алкохолното опиянение може да премине в маниакална депресия.
— Няма да паднем! Ще свършим най-добрата работа, която можем, и ще се прочуем… защото заедно с проекта ще успеем и ние.
Кадилак бавно повдигна глава и втренчи поглед в Стив.
— Така ли? Само че как ще го направим?
„Лош ход“ — помисли Стив и каза:
— Остави всичко на мен. Имаш много други неща, за които да се тревожиш. — Той премести бутилката настрана. — И не се наливай толкова. Иначе ще свършиш с глава, пълна с варен ориз вместо с мозък.
— А какво ще стане с Клиъруотър?
— Не се тревожи. Когато дойде времето, тя ще е с теб.
— Добре… но ми обещай едно нещо.
— Какво?
— Че няма да правиш никакви ходове… няма да вършиш никакви глупости… без да го споделиш с мен. Искам да знам какво ще стане… преди да е станало.