Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
С малкото му останала енергия той направи мислено прочистване на
съзнанието си, хигиенизация на мозъка, отърва се от всички последици от
червения дим, който беше пушил, както и от летаргичността, която беше
последствие от нараняването и от съня му.
— Добре съм — каза и повдигна ръка, за да потърка здравото си око.
Идеята не се оказа удачна. Стискаше в ръка нейния портрет — смачкан, сякаш го беше прегръщал в съня си. Тикна парчето хартия под завивките, преди тя да успее да попита какво е. — Ти трябва да си в леглото.
— Мога да ставам по малко всеки ден.
— Все пак трябва да…
— Кога можеш да свалиш превръзките?
— Вероятно сега.
— Искаш ли да ти помогна?
— Не — последното, от което се нуждаеше, беше тя да открие
едновременно с него, че е ослепял. — Но ти благодаря.
— Да ти донеса ли нещо за ядене?
За него мил жест от нея беше по-болезнен от удар с щанга в ребрата.
— Благодаря, но след малко ще повикам Фриц. Ти трябва да си
легнеш.
— Имам още четирийсет и четири минути — тя погледна часовника
си. — Четирийсет и три.
Той се поизправи, като се избута с ръце и придърпа завивката по-
високо, така че да прикрие по-голяма част от гърдите си.
— Ти как си?
— Добре. Уплашена, но добре.
Вратата се отвори със замах и без почукване. Зейдист влезе и се
втренчи в Бела, сякаш се опитваше да прецени жизнените й показатели
според изражението на лицето.
— Подозирах, че ще те открия тук — той се наведе над нея и я целуна
по устните, а после от двете страни на врата, точно върху вените.
Фюри отклони поглед по време на поздрава им. Осъзна, че ръката му
се беше заровила под завивките и беше напипала рисунката. Наложи си да
я пусне. Цялото поведение на Зи беше по-спокойно.
— Как си, братко?
— Добре — ако още веднъж чуеше този въпрос от тях двамата, щеше
да разиграе сцена от «Скенери»*, защото главата му щеше да експлодира.
— Достатъчно добре, че да изляза тази вечер.
[* «Скенери» — научнофантастичен филм на ужасите от 1981 г. —Б.пр.]
— Обсъди ли го с лекарката на Ви?
— Решението е единствено мое.
— Рот може да е на друго мнение.
— Добре, но ако не е съгласен, ще трябва да ме окове, за да ме
задържи тук — Фюри поуспокои малко тона, тъй като не искаше
напрежение около Бела. — Ти ли ще водиш първата половина от часовете
тази вечер?
— Да, реших, че може да напреднем още малко с оръжията — Зи
погали тъмната коса на Бела и прокара ръка по гърба й. Направи го
несъзнателно и тя прие докосването със същата любяща естественост.
Фюри почувства болка в гърдите и му се наложи да отвори уста и да
поеме въздух.
— Защо не се срещнем долу за Първото хранене? Ще си взема душ, ще сваля превръзките и ще се облека.
Бела се изправи, а Зи плъзна ръка надолу към кръста й и я придърпа
към себе си.
Боже, те бяха истинско семейство. Те двамата и бебето в корема й. И
след по-малко от година, ако Скрайб Върджин благоволеше, щяха да стоят
тук с малкото в прегръдките си. Години по-късно детето щеше да тича
около тях. И после синът им или дъщеря им щеше да си намери партньор
и следващо поколение щеше да носи родовата кръв, за да продължи расата
им. Семейство, а не фантазия.
Фюри се размърда, сякаш се канеше да стане, за да ги накара да
побързат.
— Ще се видим долу в трапезарията — каза Зи и прокара ръка по
корема на неговата шелан. — Бела се връща обратно в леглото, нали, нала?
Тя погледна часовника си.
— Двайсет и две минути. По-добре да се изкъпя.
Размениха си поредица от думи за сбогуване, но Фюри не им обърна
особено внимание, защото нямаше търпение да си тръгнат. Когато вратата
най-сетне се затвори, той стана и отиде до огледалото. Свали лепенката от
превръзката и започна да отделя пластовете марля. Миглите му бяха
оплетени и сплъстени, той отиде в банята и изплакна лицето си няколко
пъти с вода, за да успее да ги раздели.
Отвори окото си.
Виждаше идеално.
Липсата на облекчение заради отличното му зрение беше зловеща.
Редно бе да го е грижа. Трябваше да го е грижа. Заради тялото му и
заради него самия. Обаче не беше така.
Разтревожен, той си взе душ и се обръсна, после постави протезата си
и облече кожените си дрехи. Беше на път да излезе от стаята, хванал
каниите и кобура си в ръка, когато се спря до леглото. Рисунката още
лежеше между чаршафите му. Можеше да види белите омачкани ъгълчета
сред гънките от син сатен.
Представи си ръката на близнака си върху косата на Бела. После