Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— И аз обичам!
А сега от вълнение и безпокойство сама целуваше буйно ръцете на Баша и всеки миг поглеждаше към вратата с мисълта дали няма да види там мрачното, но прекрасно лице на Тухайбейович.
Азия обаче не се показваше във форта, защото при него бе пристигнал Халим, някога слуга в бащиния му дом, а сега знатен мурза у добруджанските татари.
Сега Халим дойде съвсем открито, защото в Хрептьов вече знаеха, че той е посредникът между Азия и ротмистрите липковци и черемисовци, които бяха приели султанска служба. Двамата веднага се затвориха в квартирата на Азия, където Халим направи поклоните, които се дължаха на сина на Тухай бей, скръсти ръце върху гърдите си и с наведена глава зачака въпросите.
— Имаш ли някакви писма? — попита го Азия.
— Нямам никакви, ефенди. Поръчаха ми да кажа всичко с думи.
— Говори тогава!
— Войната е сигурна. С настъпването на пролетта всички трябва да заминем за Адрианопол. На българите вече заповядали да карат там сено и ечемик.
— А ханът къде ще бъде?
— Ще тръгне през Дивите поля направо за Украйна при Дорош.
— Чувал ли си нещо за кошовете200?
— Радват се, че ще има война, и въздишат за пролетта, защото сега в кошовете цари глад, макар зимата да е още в началото.
— Толкова голям ли е гладът?
— Много коне умряха. В Белгород някои хора вече сами се продават в робство, само за да издържат до пролетта. Много коне измряха, ефенди, защото през есента тревата в степта беше малко… Слънцето я изгори.
— А за сина на Тухай бей чуха ли?
— Колкото ми разреши да кажа, толкова съм говорил. Разпръсна се слух между липковците и черемисовците, но никой не знае добре истината. Говори се също, че Жечпосполита иска да им даде свобода и земя и да ги събере на служба под командването на Тухайбейович. При самата вест всички бедни улуси се развълнуваха. Искат, ефенди, искат, но други им обясняват, че всичко това не било вярно, че в Жечпосполита щели да изпратят срещу тях войска, а Тухайбейович изобщо не съществувал. Дойдоха наши търговци от Крим и разправяха, че там също едни казвали: „Тухайбейович го има“ и се вълнуват; а други говорят: „Няма такъв“ и ги въздържат. Но ако се пръсне вест, че ваша милост ги призоваваш, за да получат свобода, земя и служба, мравунякът ще се раздвижи… Разреши ми само да говоря…
Лицето на Азия светна от задоволство и той взе да се разхожда из стаята с големи крачки, после рече:
— Добре дошъл под моя покрив, Халим! Сядай и яж!
— Аз съм твое куче и слуга, ефенди — каза старият татарин.
Тухайбейович плесна с ръце и в отговор на тоя знак влезе един липковец-ординарец, изслуша заповедта и след малко донесе храна: пушено месо, хляб, малко южни плодове и няколко шепи сушени семки от пъпеш, любимо лакомство на всички татари покрай слънчогледовото семе.
— Ти си ми приятел, а не слуга — каза Азия, след като ординарецът си излезе. — Добре дошъл, защото ми носиш хубави новини! Сядай и яж!
Халим почна да яде и докато не свърши, не говориха нищо, но той се нахрани бързо и заследи с очи Азия, като чакаше да заговори той.
— Тук вече знаят кой съм — каза най-сетне Тухайбейович.
— И какво, ефенди?
— Нищо. Още повече ме уважават. Ако се стигне до действия, и без това би трябвало да кажа. Бавех само защото чаках вести от ордите и исках хетманът да узнае пръв, но пристигна Нововейски и ме позна.
— Младият ли? — попита Халим уплашен.
— Старият, не младият. Аллах ми ги изпрати всички тук, защото и момичето дойде. Дано ги чумата изтръшка! Нека само да стана хетман, хубаво ще си поиграя с тях. Момичето ми сватосват тук — добре! В харема са необходими и робини!
— Старият ли сватосва?
— Не!… Тя!… Тя мисли, че аз обичам оная, а не нея!
— Ефенди! — каза Халим, като се поклони. — Аз съм роб на твоя дом и нямам право да говоря пред твоето лице; но аз те познах между липковците, аз ти казах при Брацлав кой си и оттогава ти служа вярно; аз казах на другите, че трябва да те смятат за свой господар, но колкото и да те обичат те, никой не те обича така, както аз; позволяваш ли ми тогава да говоря?
— Говори.
— Пази се от малкия рицар. Той е страшен, прочут е и в Крим, и в Добруджа.
— А ти, Халим, чувал ли си за Хмелницки?
— Чувал съм и съм служил при Тухай бей, който води заедно с Хмелницки война срещу ляхите, замъци разрушаваше, богатства задигаше…
200
Татарски чергарски станове или селища. — Бел.прев.