Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Лицето на Азия потъмня; за миг безумна надежда прелетя като светкавица през главата му, но той се опомни и попита:
— Какво искаш да кажеш, ваша милост?
На това Баша отговори:
— Друга би заговорила направо на ваша милост, защото жените са обикновено нетърпеливи и неблагоразумни, но аз не съм такава. С готовност бих помогнала, но не искам веднага конфиденция; казвам само следното на ваша милост: не се крий, ами идвай при мене дори всеки ден, защото аз вече казах това на мъжа си; ти, ваша милост, лека-полека ще свикнеш, ще опознаеш моята благосклонност и ще разбереш, че аз не те питам поради празно любопитство, а от съчувствие и защото, ако ще трябва да помагам, преди всичко трябва да съм сигурна и в чувствата на ваша милост. Редно е най-сетне ваша милост пръв да ги проявиш; откриеш ли се пред мене, може би и аз ще кажа нещо на ваша милост.
Тухайбейовичовият син сега разбра изведнъж колко напразна е била надеждата, която бе светнала за миг в главата му, дори веднага се досети, че става въпрос за Ева Нововейска, и всички проклятия срещу цялото семейство, които времето беше натрупало в отмъстителната му душа, нахлуха в устата му. Омразата избухна в него като огън, толкова по-силна, колкото по-различни чувства го владееха преди малко. Но се опомни. Той притежаваше не само власт над себе си, но и хитростта на източните хора. В миг разбра, че ако изплюе отрова срещу семейство Нововейски, ще загуби благосклонността на Баша и възможността да я вижда всеки ден; но, от друга страна, почувства, че не ще може, поне засега, да се овладее до такава степен, та да си изкриви душата и да излъже своята любима, че обича друга.
И от силно вътрешно раздвоение и истинска мъка той се хвърли внезапно в краката на Баша и като целуваше стъпалата й, заговори така:
— В ръцете на ваша милост отдавам душата си, в ръцете на ваша милост отдавам своята съдба! Аз не желая да върша нищо друго освен това, което ми заповяда ваша милост, не искам да зная друга воля! Прави с мене каквото искаш, ваша милост! В мъка и страдание живея аз, нещастният! Смили се над мене, ваша милост! По-добре да пропадна и загина!
След тия думи той изстена, защото изпитваше безкрайна болка и неповерените желания го горяха като жив пламък. Но Баша сметна тия негови думи за изблик на дълго и болезнено спотайваната любов към Ева, затова я обзе съжаление към юнака и две сълзици блеснаха в нейните очи.
— Стани, Азия! — каза тя на коленичилия татарин. — Аз винаги съм била благосклонна към ваша милост и искрено желая да ти помогна. Ти, ваша милост, произхождаш от висок род, а поради твоите заслуги в никой случай няма да ти откажат индигенат, пан Нововейски ще даде съгласието си, защото сега вече той гледа с други очи на ваша милост, а Евичка…
Тук Баша стана от пейката, повдигна усмихнатото си розово личице и като се издигна на пръсти, прошепна на ухото на Азия:
— Евичка обича ваша милост!
Но неговото лице се сгърчи като от ярост; той се хвана с две ръце за надвисналата си коса и като забрави за изумлението, което можеше да предизвика неговият възклик, повтори няколко пъти с хриплив глас:
— Аллах! Аллах! Аллах!
После изскочи от стаята.
Баша гледа някое време подире му; възкликът не я учуди особено много, защото дори полските войници го употребяваха често, но като видя такава буйност у младия липковец, каза в душата си:
„Това е истински огън! Лудее по нея!“
После се затече като вихър, за да разкаже час по-скоро на мъжа си, на пан Заглоба и Ева. Тя намери Володиовски в канцеларията, наведен над списъците на хоронгвите, които се намираха в хрептьовския форт. Той седеше и пишеше, но Баша се втурна при него и извика:
— Знаеш ли? Приказвах с него! Падна пред краката ми! Лудее по нея!
Малкият рицар остави перото и загледа жена си. Тя беше така оживена и хубава, та очите му заблестяха и се засмяха към нея, после ръцете му се протегнаха да я уловят, а тя се поотдръпна и повтори още веднъж:
— Азия лудее по Евичка!
— Както аз по тебе — отговори малкият рицар и я прегърна още по-силно.
Същия ден и пан Заглоба, и Ева Нововейска знаеха най-подробно целия разговор с Азия. Сега сърцето на девойчето се отдаде напълно на сладкото чувство и биеше като чук при мисълта за първата среща, а още повече при мисълта за това, което ще стане, когато дойде ред да се намерят насаме. И тя вече виждаше възмургавото лице на Азия върху коленете си, и вече усещаше целувките му по ръцете си, и чувстваше оная отмалялост, при която моминската глава се навежда на любимото рамо, а устата шепне: