Пан Володиовски

— Не е турчин, ами татарин. Гледай я ти! Тя ще ми гарантира за татарските чувства!

— Те и двамата са готови най-много да плачат поради голямата си скръб… Освен това Ева е най-добродетелно момиче!

— Само лицето й е едно такова, сякаш някой е написал на челото й: „На ти муцунката ми!“ Бре! Цял живак е тя! Вчера забелязах, че като седи на масата срещу хубав човек, така диша, та чинията й току се отмества и трябва да я придръпва към себе си. Истински живак, ти казвам!

— Ти искаш да си отида ли, ваша милост?

— Няма да си отидеш, щом става дума за сватосване. Познаваме те, няма да си отидеш! Освен това за тебе е още рано да сватосваш хората, защото това е занаят на стари жени. Вчера пани Боска ми казваше, че когато те видяла да се връщаш от похода с мъжки шалвари, помислила, че вижда синчето на пани Володиовска, което се учи на езда край плетищата. Ти не обичаш да си важна, но и важността не те обича тебе, това се вижда веднага от твоята тънка снага. Истинско момиче, кълна се в Бога! Други са сега жените по света. На мое време, когато мома седнеше на пейката, пейката чак изскърцваше, сякаш някой е настъпил куче за опашката, а ти би могла котка да яздиш на разседлица и няма да измъчиш много животното… И казват още, че жени, които започват да сватосват, няма да имат потомство.

— Ама наистина ли така приказват? — попита малкият рицар обезпокоен.

Но пан Заглоба го обърна на смях, а Баша допря розовото си лице до лицето на мъжа си и рече полугласно:

— Ех, Михалко! При пръв удобен случай ще отидем на поклонение в Ченстохова, може би светата Дева ще ни помогне!

— Това е наистина най-добрият начин — каза Заглоба. При тия думи Баша и Михал се прегърнаха веднага, после тя рече:

— А сега нека поговорим как да помогнем на Азия и Евичка. На нас ни е добре, нека и на тях да им бъде добре.

— Замине ли Нововейски, ще им бъде по-добре — каза малкият рицар, — защото в негово присъствие няма как да се виждат, особено при положение, че Азия мрази стареца. Но ако пан Нововейски му даде Ева, може би той ще забрави старите обиди и ще почнат да се обичат един друг като тъст и зет. Затова според мене не е най-важното да сближаваме младите, тъй като те се обичат и без това, а да склоним стареца.

— Той е студен човек! — каза пани Володиовска. На това Заглоба отговори:

— Башка! Представи си, че имаш дъщеря и че трябва да я дадеш на някакъв татарин!

— Азия е княз! — отговори Баша.

— Не отричам, че Тухай бей произхожда от висок род, но и Хаслинг беше шляхтич, а Кшиша Дрогойовска не би се оженила за него, ако не беше получил наш индигенат.

— Тогава издействайте индигенат за Азия!

— Това е лесно! Ако някой го приеме в своя род, сеймът трябва да потвърди такава воля, но за такова нещо е необходимо време и протекция.

— Ето това не обичам, че трябва време, защото протекция би се намерила. Пан хетманът сигурно не би я отказал на Азия, тъй като обича военните хора. Михале! Пиши на пан хетмана! Искаш ли мастило, пера и хартия? Веднага пиши! Ето аз ще ти донеса всичко — и свещ, и печат, а ти ще седнеш и ще пишеш незабавно!