Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Човекът вдигна глава, видя униформата му, усмихна се леко и кимна.
— Да, бива си я.
— Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — попита Майк, усетил дълбоката тъга; на мига се включи подготовката му на личен съветник, която бе придобил преди десетина години.
Мъжът отново го погледна.
— Не бива ли да съм тук?
— О, не става дума за това — побърза да отвърне Майк. — Няма нищо. Паркът е със свободен достъп.
— Тогава… ако нямате нищо против, наистина бих искал да остана сам.
Майк се улови, че кима замислено, ала тъй като не искаше да си върви, ритна едно камъче с върха на лъснатата си до блясък обувка.
— Знаете ли, разбирам, че се натрапвам, но понякога, когато човек се чувства наистина зле, или… когато нещо наистина се е объркало, помага да се поговори и с напълно непознат човек.
— Не и днес. Моля ви. Благодаря ви за загрижеността, но… не сега.
Майк кимна отново, свел поглед към земята.
— Добре, аз… ъ-ъ-ъ… ви пожелавам всичко хубаво, господине.
Шумът на летящ в далечината самолет привлече вниманието на Майк и той се поколеба, като видя как онзи мъж мигновено погледна в същата посока. Погледът му проследи едномоторния самолет, който наближаваше към хребета на съвсем малка височина. „Малко нисичко лети“, отбеляза си на ум рейнджърът и си спомни правилото, което забраняваше на частните пилоти да летят на по-малко от шестстотин и петдесет метра над националните паркове. Е, и какво толкова, ако пилотът лети малко по-ниско, след като не плаши и не застрашава никого? Той би бил последният, който да го докладва.
Майк се обърна и пое нагоре по склона към джипа си, ала засилващото се бръмчене на частния самолет го накара да се извърне и да види как приближава.
Самолетът бе с ниско разположени криле, а седналият мъж го гледаше как наближава с очевидно нарастващ интерес. Майк несъзнателно притисна отново шапката си, след като нов порив на вятъра връхлетя хребета. Самолетчето също се бореше с вятъра. Виждаше как крилете му се люлеят, скоростта му спадна от насрещния вятър и то едва пълзеше на по-малко от триста и петдесет метра височина. Долетя на около четвърт миля от тях, след това рязко зави надясно и почти веднага пое по обратния път — сякаш искаше да погледне отблизо паркинга и хребета от лявата си седалка. Майк присви силно очи, стори му се дори, че вижда лицето на пилота през лявото прозорче.
Мъжът се бе изправил на крака, заслонил с ръка очите си от слънцето и гледаше самолета така, сякаш би могъл да го разпознае. Майк очакваше той да помаха, но вместо това, след като самолетът зави и изчезна в северна посока, мъжът седна отново и обви с ръце коленете си, както и преди, а тялото му се заклати леко напред-назад.
Майк реши да намине отново след час. Наблизо имаше опасна отвесна скала, а самоубийците не бяха непознати в парка.
Грейси намали газта на черокито, когато се спусна над долината Секуим и колесникът на самолетчето целуна отново родната писта. Видя, че Рейчъл стоеше до хангара. Направи следполетната проверка, а в това време Рейчъл се покачи на крилото и отговори вратичката.
— Грейси, благодаря ти, че дойде, мила!
— Мисля, че го забелязах на хребета Хърикейн. Цветът на колата бе същият. На паркинга имаше само две коли, едната бе рейнджърски джип. Другата бе малко по-надолу. Мисля, че е на командира, и ние трябва да отидем там.
Рейчъл се отдръпна от вратичката. Грейси я последва, затвори черокито и го заключи, след което спринтира до колата. Веднага зае лявата седалка, преди Рейчъл да е седнала зад волана.
— Имаш ли нещо против да карам аз? — обърна се Грейси към възрастната жена.
Рейчъл се поколеба замислена, погледна ключовете в ръката си, след което ги хвърли на Грейси.
— Побързай, момиче — рече тихо Рейчъл и започна да разтрива чело, затворила очи. — Моля те, побързай.
Югозападно от Залива Принц Уилям
След като дървената лодка бе вдигната на борда на влекача на Джим Доблър, Скот Макдърмът погледна часовника си и се обърна към Ейприл, която помагаше да приберат различните използвани от тях въжета.
— Сигурна ли си, че частите, които си видяла, са от самолета на баща ти?
— Да. Бяха боядисани в същите цветове, видях същото парче от метален кожух, което бях видяла и преди, когато самолетът си беше на дъното. Извадили са го. Няма съмнение.