Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Ще ме зарадваш, съпруго моя, ако ме представиш на останалата част от ескорта си.
Аманвах се поклони и даде знак на останалите жени да пристъпят напред. Първа беше тази с бялото було. Отблизо се виждаше, че е млада, навярно колкото Сиквах.
— Моята етърва Ашия — каза Аманвах, — първородна дъщеря на дамаджи Ашан и най-голямата сестра на Избавителя, Имисандре, дживах ка на брат ми Асъм.
Роджър успя да скрие изненадата си, преди жената да се поклони.
— Благословен да е денят ти, сине на Джесъм. Сърцето ми се преизпълва с радост от мисълта, че си обвързан с моята прекрасна братовчедка.
В тона ѝ не се долавяше нищичко от неискреността на Асъм. Напротив, изглеждаше готова да го разцелува.
Той се обърна към другата млада жена.
— Братовчедка ми Шанвах — представи я Аманвах. — Първородна дъщеря на кай’шарум Шанджат, предводител на Копията на Избавителя, а това е средната сестра на баща ми, Хошвах.
— Приеми и моята благословия, сине на Джесъм. — Плавният поклон на Шанвах беше толкова нисък, че носът ѝ почти докосна земята. Роджър познаваше обучени танцьори, които биха дали всичко за подобна сила и гъвкавост.
— И четирите сме се обучавали още от малки в двореца на дама’тингите под наставленията на Енкидо — рече Аманвах и кимна, за да включи в бройката и Сиквах. — Дойдоха, за да се сбогуваме, защото не се знае кога отново може да се видим.
Когато Аманвах посочи Енкидо на Роджър, шарумът се поклони ниско.
— Роджър асу Джесъм ам’Кръчмар ам’Мост — каза Роджър по красиански маниер и му подаде ръка. Воинът изгледа ръката на Роджър учудено за няколко мига, след което изпъна своята. Пръстите му бяха като от стомана. Не каза нищо.
— Енкидо е евнух, съпруже — каза Аманвах. — Няма копие, така че може да му се има доверие да ни пази в твое отсъствие, няма и език, та да издаде тайните ни.
— Оставил си ги да ти отсекат дървото?! — изтърси шокиран Гаред.
Всички се обърнаха към него и той се изчерви. Енкидо само го изгледа нямо.
— Енкидо не говори езика ви — рече Аманвах, — така че не може да разбере грубостта ви.
Гаред се изчерви още повече, като след един-два неуспешни опита успя да върне секирата на гърба си и да се изниже назад.
— Ъм, таковата, ше прощавате. И аз, таковата, ъм…
Обърна се и бързо се отдалечи, за да се погрижи за коня си.
Роджър се поклони отново, за да привлече вниманието към себе си.
— За мен е чест толкова много от рода на Избавителя да дойдат, за да ни изпратят. Моля, нека не преча на сбогуванията ви. Ще ви дам колкото време ви е нужно.
Той пристъпи встрани, докато жените се прощаваха със сълзи на очи, и кимна на двамата дървари.
— Благодаря.
— Просто си вършим работата — каза Гаред. — Защитения вика да го пазите, това и правим.
— Радвам се, че ще си ходим — каза Уонда. — Колкото по-скоро се пръждосаме оттук, толкоз по-добре.
— Честна дума — отвърна Роджър.
— За какво беше всичко това? — попита Роджър, когато с Аманвах останаха сами във фургона.
— Това е между… — Започна Аманвах.
— Така ли ще започнем брака си, моя дживах ка? — прекъсна я Роджър. — С полуистини и увъртания?
Аманвах го изгледа изненадана, но бързо сведе поглед.
— Разбира се, прав си, съпруже. — Тя потръпна леко. — Ти и спътниците ти не сте единствените, които искат да напуснат Дара на Еверам.
— Защо така се гневеше брат ти? — попита Роджър.
— Асъм вярва, че е трябвало да откажа на майка си, когато ми нареди да се омъжа за теб — рече Аманвах. — Спори дълго с нея и… не завърши особено добре.
— Не иска домът ви да се съюзява с някого от зелените земи? — предположи Роджър.
Аманвах поклати глава.
— Не е това. Вижда силата ти и не е сляп за ползите от нея. Но баща ми има много дъщери дама’тинги, които според него биха свършили работа. Асъм винаги е искал да ме подари на Асукаджи, макар че братът няма право да се разпорежда със сестра си, докато бащата е жив.
— Защо ти? — попита Роджър.
— Защото нищо по-малко от най-голямата му сестра не би било достатъчно за възлюбения му Асукаджи — почти просъска Аманвах. — Не може сам да износи децата на любовника си, затова търси най-близкият заместител, както стори и Асукаджи, когато убеди чичо Ашан да предложи Ашия на брат ми. Само белите ми одежди ме пазеха досега. — Тя го погледна. — Белите ми одежди и ти.
На Роджър му се догади.
— Откъдето идвам, се смята за… нередно да се жениш за първия си братовчед освен в някой затънтен пущинак с десетина души селце.