Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Какво си мислиш, че правиш? - викна й той, като рязко я завъртя с лице към себе си. Неговото бе добило същия цвят, както когато бе обвинил майка й в кражба.
- Махни се от мен!-изкрещя тя.-Не мога да повярвам, че искаш от мен подобно нещо!
- Как си позволяваш да ме засрамваш така! След всичко, което направих за теб - грижих се за теб, забравих за парите, които майка ти открадна от мен, купувах ти рокли, водех те на вечеря, макар всички в града да ми повтаряха, че не бива да се доближавам изобщо до някоя от семейство Люк...
Тя бе седнала и притиснала ръце към лицето си, сякаш можеше да се скрие от него. На долния етаж някой запя високо и в отговор се разсмяха.
- Невил е мой много добър приятел, разбираш ли, глупачке? Много добър приятел. Синът му замина на война и той е безкрайно тъжен, а аз само искам да му отвлека вниманието от всички грижи - седим си ние, тримата, веселим се по приятелски, а ти изведнъж почваш да се държиш като разглезена хлапачка! Как мислиш, че се е почувствал Невил?
Тя се опита да го прекъсне, но той не й позволи.
- Мислех, че си по-добра, Франсис. - Заговори й по-тихо, помирително. - Едно от нещата, които харесвам в теб, е, че ти си грижовно момиче. Не обичаш да гледа как другите страдат. Е, като погледнеш на нещата отстрани, не е кой знае какво, нали? Просто ще помогнеш на някого, чийто син е заминал на война и може би няма да се върне повече, нали така?
- Но аз... - Не знаеше какво да му отговори. Започна плаче и вдигна ръка пред лицето си.
Той взе ръка та й в своята.
- Никога не съм те насилвал да правиш нещо, нали така?
- Не.
- Виж, скъпа, Невил е приятен човек, нали?
Дребен, с побелели коси и мустаци, свит като мишка. Цяла вечер й се усмихваше. Тя си бе помислила, че смята разговора им за забавен.
- И те е грижа за мен, нали?
Тя кимна безмълвно.
- Това ще означава толкова много за него. И за мен. Хайде, скъпа, не искам нещо кой знае какво от теб, нали? - Той повдигна лицето й към своето. Накара я да отвори очи.
- Не искам да го правя прошепна тя. - Не и това.
- Само половин час от живота ти. И бездруго ти харесва, нали?
Не знаеше как да отговори. Никога не бе го правила достатъчно трезва, че да помни.
Той явно прие мълчанието й за съгласие. Заведе я пред огледалото.
- Ето какво ще направим - каза той. - Ти иди и се пооправи. Никой не иска да гледа разплакано лице. Аз ще наредя да ти качат няколко питиета - от онова хубаво бренди, което харесваш - и после ще пратя Невил горе. Двамата ще си прекарате чудесно.
Не я погледна, докато излизаше от стаята.
След това бе изгубила бройката колко пъти го е правила. Знаеше само, че всеки следващ път бе по-пияна- веднъж бе повърнала дори и мъжът бе поискал да му върнат парите. Господин Радклиф ставаше все по-ядосан и по-гневен, а тя прекарваше ужасно много време, скрита в банята и все търкаше кожата си, докато не я ожулеше на места до червено, което караше момичетата да потръпват, когато минаваше край тях.
Най-накрая, последния път, когато барът бе пълен с шумни посетители, много от които се качваха с тежки стъпки в стаите горе, Хън Ли я бе издебнал в момента, в който тя се скри за малко в килера. Там си беше скътала бутилка ром и изправена пред перспективата да забавлява двама войници в отпуск, които бяха схванали от думите на господин Радклиф, че могат да прекарат известно време с нея, тя стоеше в ъгъла между касите бира и бъчви с уиски и надигаше шишето, което вече бе полупразно.
- Франсис!
Извърна се рязко. Беше пияна и й трябваше малко време да фокусира, а и го позна само по синята му риза и широки рамене.
- Не казвай нищо - завалено изрече тя, докато оставяше бутилката. - Ще оставя пари в касата.
Приближи се до нея, застана под голата крушка и тя се учуди дали и той не иска да я опипва с лапите си.
- Трябва да вървиш - каза той. Махна с ръка да пропъди една нощна пеперуда пред лицето си.
- Какво?
- Трябва да се махаш оттук. Това място не е добро.
Това бе повече, отколкото й бе казал за близо година и половина. Тя само се бе засмяла горчиво, ядно, смях, който бе преминал в хлипане. После се наведе, обви тялото си с ръце, без да може да си поеме дъх.
Той стоеше смутено пред нея, после предпазливо направи крачка напред, сякаш се боеше да не я докосне.
- Нося ти това - каза той.
Тя се зачуди за миг дали не й предлага сандвич. После видя, че стиска пачка банкноти, мръсни и омачкани банкноти.
- Какво е това? - прошепна тя.
- Онзи човек миналата седмица. Онзи... - Той се поколеба за миг, защото не знаеше как да опише най-добре новия „приятел" на господин Радклиф. - С лъскавия костюм. Има игрална зала. Откраднах ги от колата му. - Бутна пачката в ръката й. - Вземи ги. Тръгни утре. Можеш платиш на господин Мъсгроув да те закара до гарата.