Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
друго човешко съзнание. Ето защо процесът е постепенен и нещото не иска да го
обгърне целия наведнъж.
- Не иска да му дойде в повече - обади се Дейв. - Това го схващам.
Итън не каза нищо. В определен смисъл му беше интересно да го обсъждат по
този начин, но беше и притеснително. Имаше толкова много въпроси - той се
съмняваше, че някога ще получи отговори на всичките, понеже Оливия беше права.
Ограниченият човешки мозък не можеше да проумее тази извънземна сила: как е
пристигнала тук и е избрала него, и защо набира все повече мощ, както не можеше
да проумее и онази енергия, избликнала от него, за да сътвори земетресението или за
да издуха на парчета мъглявите и горгоните. Просто си беше тук, когато той - или
извънземното в него - поиска да я използва. При последната среща с паякоформите и
мъглявите войници забеляза, че усеща известна болка и скованост в ставите, все едно
се превръщаше в старец, така че явно човешката плът плащаше висока цена. Запита
се дали може да използва и лявата си ръка - един вид двуцевно оръжие. Така или
иначе, струваше му се, че макар извънземната сила в него да е извънредно силна, в
човешкото тяло има вродена слабост, която го изтощава. Но пък, ако е бил мъртъв и
извънземното го крепи жив... поело е контрол върху една версия на „Видимият
човек“ и захранва сърцето, дробовете, храносмилането и всички останали системи,
поддържа кръвното налягане, то предположи, че войникът е изпълнил мисията си -
доколкото е възможно - с която се е заел, и никой доктор на Земята не може да
промени това.
Накрая Итън заяви:
- Не смятам, че му трябва армия, но съм убеден, че сме му нужни ние.
- Ние ли? Как така? - попита Джеферсън.
- Трябваме му, за да... - Момчето помълча, размишлявайки как да изрази това,
което трябваше да каже. - Трябва да ни пука.
Като хора, имам предвид. Мисля... че то е искало да узнае първо дали някой от
нас изобщо иска да окаже съпротива. Дейв, според мен точно заради това не ми каза
къде се намира Уайт Меншън. Трябваше му... иска. .. да знае дали някой от нас го е
грижа достатъчно да се изправи и да се бие, вместо да копнее за смъртта, сврян в
тясна дупка. Така че ако вие с Оливия не бяхте тръгнали онзи ден да търсите карта...
ако бяхте казали, че съм луд и земетресенията и намирането на водата са просто
случайност, ако не бях успял да ви убедя да повярвате... тогава сигурно то щеше да
сметне, че не си струваме помощта. Може би щеше просто да си иде, аз да умра и
мъглявите и горгоните да продължат да се бият, докато не бъде смазан целият свят,
защото на никого вече не му пука... - той погледна Дейв, после Оливия, после Джей
Ди, Ники и накрая отново Дейв. Заключи: - Така мисля аз.
- Този разговор е непосилен за бялата ми глава, народе - обади се Хана. - Аз
дойдох просто заради приключението. И държа да ви кажа, че в момента гледам още
една рампа нагоре, която е като задръстен паркинг, и по нея няма начин да се качим
- тя отклони автобуса в друга посока. - Е, наоколо няма ченгета, така че нека
пробваме рампата за слизане.
Ето така Хана успя да ги качи на Междущатска 70 в западна посока. Движението
на изток по време на инцидента, предизвикал целия този хаос - твърде вероятно
централната част на града да е била съсипана още при първата битка - беше нулево.
Имаше няколко строшени коли и голям тир с ремарке, който се беше блъснал в тях и
беше пламнал, но Хана успя да прекара 712 покрай смазаната блокада.
Притесняваше се най- вече за стъклата и парчетата метал по пътя, но уличните
метачи отдавна не бяха излизали на работа и нямаше какво друго да стори, освен да
стисне здраво зъби и да изтанцува с автобуса по рампата колкото се може по-
внимателно.
Магистралата започна полека да се изкачва. И от двете страни се издигаха
планини, а отпред надвисваха гигантски върхове - сега отчасти закрити от грозната
жълта мъгла - родени преди осемдесет милиона години. Итън се чудеше колко ли
старо е съществото вътре в него, какво е виждало, къде е било и как се е родило, ако
Скалистите планини са били прашинка в Божието око, когато то за първи път се е
появило на белия свят, и какво значи Животът за него. От онова, което то му беше
показало, оставаше с усещането, че става дума за самотно същество от рядка или