Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
- Не знам в какво да вярвам. Но защо взе и момичето? - Джеферсън обърна
поглед към Ники. - Ти пък какво искаш?
- Искам да бъда с Итън. Вярвам му. Това е.
- Аха, ясно. А окото къде си го загуби?
- Я си затваряй плювалника вече, Джерико - Дейв се наведе напред, - иначе ще го
затворя вместо теб. Колко още зъба ти се ще да изгубиш?
- Загубих го по време на войната - обади се Ники с царствено достойнство. - Имам
късмет, че съм жива.
- Късмет - повтори Джеферсън и се изсмя горчиво. - Да, всички сме големите
късметлии, нали така?
- Живи сме и имаме възможност да извършим нещо важно отвърна Джей Ди. - Аз
също вярвам на Итън. А сега може би наистина ще е по-добре да замълчиш за
известно време.
- Хубаво ще е, та да мога да се съсредоточа в тази проклета наблюдателна цепка -
озъби им се Хана. - Пред нас има камара натрошени и изоставени коли. Ще трябва да
карам бавно и да се промъквам полека, така че всички се хванете здраво.
Пътуването беше същинско мъчение. Колите бяха към петдесетина, микробуси и
камиони бяха задръстили този участък от „Федерал булевард“. Няколко се бяха
запалили и изгорели до неузнаваеми буци метал. Трийсет фута широк кратер близо
до кръстовището на „Федерал“ и „Уест 80 авеню“ разказваше история за удари,
нанесени или от горгоните, или от оръжия на мъглявите, които бяха подсилили
паниката и бяха накарали хората да изоставят колите си. Имаше изгорели сгради и от
двете страни на булеварда и някои се бяха срутили на купчини стопени черни
отпадъци. На няколко пъти се наложи Хана да се промъква през тесни процепи
между колите, остъргвайки заедно с боята от автобуса и някои от имената на
войниците.
- Хайде, бебчо, давай, бебчо! - подканваше тя Номер 712, тъй като нямаше избор,
освен да прекара автобуса над опасни ивици от натрошени стъкла и парчета метал.
Не само на нея, но и на всички останали им хрумна, че това пътуване може да се
окаже извънредно кратко, ако спукат няколко гуми.
- Дръжте се, предстои особено гаден участък! - предупреди Хана.
Номер 712 полека се промъкна между изгорял градски автобус и преобърнат
камион за месо „Хорнел“. Закачи се за нещо и се наложи шофьорката да върне назад
и да опита отново да премине. Звукът от съдиран метал накара Джеферсън Джерико
да наведе глава и да стисне здраво очи в напразен опит да избяга от звука. Ники
стисна дланта на Итън в хватка, която според него можеше да счупи ръката на
защитника на „Ягуарите“, и...
24
- Гимназия „Д’Ивлин“ - заяви той внезапно, получил прозрение. - Точно тук, в
Денвър. Там съм ходил на училище!
- Какво? - изуми се Оливия.
- Спомних си - каза Итън. - Класа по естествени науки в гимназията „Д’Ивлин“.
Където се канех да демонстрирам макета си на „Видимият човек“... - Какви ги
приказваше пък сега? Нямаше представа. - Учителят се казваше... - беше му на върха
на езика, но още ме искаше да изплува. - А майка ми се наричаше... - Не, и нейното
име също липсваше. Но все пак имаше... нещо. - От Лейкууд съм. Живях в... номерът
на къщата имаше две осмици. Тя ми... - Момчето се напъваше здраво да се сети, а
стърженето на метал продължаваше сякаш до безкрай и автобусът се тресеше, докато
Хана им проправяше път, - На същата улица имаше парк. Голям, с езеро и него.
Смятам, че се наричаше... „Белмар парк“! - Кимна, когато името се върна в
съзнанието му. - Езерото беше Кунц. Това го помня. Там ходех за риба... - вгледа се в
лицето на Ники и усети завръщането на мъничко количество радост. - Спомням си
едно- друго! — каза, почти разплакан. - Знам откъде съм!
Ужасното стържене на метал в метал секна. Хана изпусна тежка въздишка:
- Преминахме. Дявол го взел, тоя път е гадория! Дейв, виждам знаци за
Междущатска 70 Запад, но всичко е блокирано до уши.
- Предположих, че ще е така. Просто направи всичко по силите си!
Докато Итън се мъчеше да си спомни още подробности от живота, който бе
водил, също така осъзнаваше, че извънземната част от него е нащрек и търси
присъствието на врагове. Като изключително усъвършенстван радар, бдящ на много
мили във всички страни за приближаващи се искрици на умствения екран. Можеше
да си представи устройството на мъглявите: сияйна триъгълна форма, наполовина
колкото автобуса, която бавно се върти около оста си недалеч от края на
атмосферата, а пурпурното му енергийно поле е насочено към него и в мрежата му се