Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
включила в експедицията, за добро или за лошо - прецени, че Дейв тъй или иначе ще
вземе да изкара автобуса от пътя още при първия по-остър завой.
Бледата светлина на дъждовното утро бе започнала да се прокрадва на
хоризонта. Джей Ди и Оливия вече се бяха качили, а сега чакаха Итън и Ники. Майор
Флеминг им беше върнал оръжията, беше ги снабдил с консерви и туби с вода и ги
беше осведомил, че желае да им даде повече или поне да прати да ги съпровождат
няколко войници с единия бронетранспортьор, но не можеше да изостави хората тук.
Реши да напълни резервоара на автобуса от собствения си намаляващ запас.
Твърдеше, че не може да стори нищо повече, освен да им даде по-дълъг маркуч, с
който да могат да си източват гориво по пътя, но беше свалил един фар от
собствените си камиони и беше завършил ремонтите и подобренията по автобуса.
Работният отряд се беше трудил цяла нощ под светлината на захранваните от
генератора прожектори. Бяха заменили пукнатото предно стъкло с парче метал, в
което имаше монтирано правоъгълно стъкло, за да вижда шофьорът пътя. Върху
избития от сивачето прозорец беше залепено с изолирбанд парче пластмаса. По
другите стъкла след голямата стрелба имаше дупки от куршуми, но и за тях нямаше
възможност да се направи кой знае какво. Основната задача беше конструирането и
23
заваряването върху предницата на автобуса на подобна на скотобойник клетка,
обкована с железни шипове. Такова количество метал щеше да направи автобуса по-
тежък и да увеличи потреблението на гориво, но майорът каза на Дейв, че ако се
натъкнат на други сиваци, скотобойникът ще им помогне да се измъкнат, без
армията да им се притича на помощ... което определено нямаше как да се случи
някъде сред Скалистите планини и по Междущатска 70. Каза също, че при наличие
на време и резервни муниции биха могли да монтират отгоре картечница, но отново
ставаше дума за голяма допълнителна тежест, а и в стражевите кули се нуждаеха от
всички муниции и наличните М240.
Бяха прикрепили също и чистачка, която да поддържа стъклената вложка чиста,
а последното, което бяха успели да сторят майорът и хората му, беше почистване на
вътрешността на автобуса от всички петна кръв и парчета плът - както човешки, така
и сивашки. Флеминг се извини, че не разполагат с освежител за въздух, но
предположи, че ще успеят да намерят някой боров ароматизатор, когато спрат за
гориво.
Майорът не сподели с никого в групата нещо друго. Забелязаха го едва по пътя
от мола към автобуса: с черен и червен спрей войниците бяха написали имената си
по страните на автобуса. Може и не всички да разбираха изцяло важността на това
пътуване, но и Флеминг, и капитан Уолш бяха наясно и техните подписи стояха
първи. От майора бяха също и пластмасовите белезници, ножица и предложението
известно време да държат Джеферсън Джерико вързан, просто за всеки случай.
- Сядай тук - нареди Дейв и бутна проповедника на седалка от лявата страна на
автобуса, на няколко реда зад Хана. Оливия и Джей Ди бяха седнали отдясно, а Дейв
се настани зад Джеферсън Джерико, така че да може да го фрасне по тила, ако се
наложи или му се прииска. Узито приятно тежеше в кобура на рамото му, а в този на
колана имаше пистолет „.357 Магнум“ - същия, помогнал двамата с Оливия да се
спасят от Краля на сиваците в гимназиалната библиотека. Каза си, че с тези оръжия
може и да не спре горгон или мъгляв, но ще свършат работа срещу всичко друго и...
ако наистина искаше да бъде откровен със себе си... щяха да спасят и собственика си
от залавяне от извънземни, ако те нахлуеха прекалено многобройни, за да сдържи
напора им Итън - и щяха да спасят и хлапето, Оливия и всички останали в групата,
ако се стигнеше дотам.
Дейв се пресегна напред и фрасна Джеферсън по тила.
- Млъквай!
- О, Исусе! Дума не съм продумал.
- Не, но си мислеше да заговориш. Така че си затваряй плювалника.
Бяха върнали и 45-калибровия автоматик на Оливия заедно с резерв от две
опаковки муниции - дар от Джоуъл Шустър, който имаше същия модел и марка
оръжие. Джон Дъглас получи армейски модел „Берета М9“, която не беше негова,
тъй като си беше изгубил оръжията в „Пантър Ридж“, но капитан Уолш го беше
снабдила с нов пистолет и четири допълнителни пълнителя. От конниците бяха