Върховното кралство [Рицарят]

Погледите се обърнаха към Вард, който стоеше по-назад и мълчеше, но явно не одобряваше това решение.

— Ако трябва да действаме тази нощ — каза Йерас, — нямаме много време.

Всъщност вече се стъмваше.

— Зная. Но ще използваме още по-добре елемента на изненадата.

Бившият разузнавач не изглеждаше никак убеден, но замълча. За малко не беше изгубил живота си при една лошо подготвена операция.

— Остава да определим целта — каза Вард.

Лорн се съгласи.

— Имаме избор — каза той. — Първо, можем да нападнем „Счупения меч“.

— Главната квартира на стражата? — каза Логан. — Рисковано.

— Но това ще порази духа им — каза Йерас.

— Както на населението, така и на стражите — стигна още по-далеч Лорн.

— Ще трябва да се справим със силна съпротива — каза Лиам. — Несъмнено дори твърде силна.

Ериад също изрази мнението си.

— Да предположим, че превземем хана на щурм — каза Вард. — А после? Ще го запалим? Ще избием всички?

— На мен няма да ми е неприятно да разбия няколко черепа на тия боклуци — каза Дуайн.

— Не сме във война — възрази ковачът. — Червените павета не са околностите на Валмир и „Счупения меч“ не е гелтски преден пост.

Аргументът беше основателен и в главната кула настъпи замислено мълчание.

— Остава решението да се разправим с Андара — каза Лорн след известно мълчание.

Ониксовите гвардейци го заслушаха внимателно.

— Кадфелд ми каза за една къща, която Андара притежавал — обясни Лорн. — Официално тя принадлежи на подставено лице, но той живее точно там. Къщата е заобиколена от голяма градина и е защитена със стена. Скрита е сред дървета.