Смърт заради смъртта

— Е, и какво от това? — не разбра Бойцов, но веднага си спомни какво му бе разказала Каменская за това ПТУ.

— Вече на няколко пъти го биха, сега не го пускаме сам. Непременно някой го посреща — или родителите ни, или аз.

— На колко години е брат ви?

— На шест. Първокласник е.

— На шест? — изтръпна Бойцов. — Те какво, и шестгодишни деца ли бият? А оплаквали ли сте се в милицията?

— Разбира се — охотно отговори момичето. — И не само ние. Поне трийсет души станахме, но полза никаква. Нали не могат да тикнат зад решетките всички ученици от ПТУ-то, още повече че хлапетата не си спомнят точно кой ги е бил. Те си затварят очичките от страх. — В гласа й звъннаха сълзи. — Спомнят си само, че е станало край ПТУ-то, нищо повече не могат да кажат. Кого да приберат?

— И за какво ги бият — толкова малки деца?

— Ами за нищо. Трябва да си изкарат нервите на някого. Зверове! — Тя изхлипа, но бързо се овладя. — Първия път набили Павлуша, за да им дадял пари, а той казал, че няма пари. Втория път му казали да си свали якето и да им го даде, щели да си пият бутилката в храстите, а земята била студена, та решили да вземат нечие яке и да си го постелят. Пак си дойде насинен и разкървавен. Няма кой да излезе наглава с тях. Кажете ми вие — какво поколение расте сега, а? Същински изроди. Дали защото още от малки ги хранят с химия, а не с естествени продукти, или пък нацията започна да се изражда заради дългогодишното пиянство?

— Недейте да прехвърляте върху цялата нация дефектите, които виждате у момчетата от ПТУ-то — каза Вадим.

— Въпросът не е само в ПТУ-то — разпалено възрази момичето. — Нали гледам и децата от училището на Павлик. И от неговия клас, и по-големите. Съвсем различни са, не каквито бяхме ние на тяхната възраст, разбирате ли? За нищо и никакво се сбиват, грабват камък и гледат да ударят. А какви думи приказват, ако можехте да ги чуете! „Да пукнеш дано! Дано те сгази кола!“ и тем подобни…

— Може би е от липса на възпитание — предположи Вадим. — Като пораснат, ще се укротят.

— Ами! — Момичето тъжно махна с ръка. — Какво общо има тук възпитанието? В очите им се чете такава ярост, лицата им пламтят, гласовете звънтят от злоба! Гледаш ги и разбираш, че наистина желаят смъртта на онзи, с когото са влезли в конфликт. Или смърт, или осакатяване. Разбирате ли, те искат да унищожат оногова, който е застанал на пътя им и им пречи да изпълнят желанието си, няма значение какво е то — дали да покарат чуждия велосипед, или да пият алкохол, седнали върху нечие чуждо яке. А пък за желанието на онези, които са над шестнайсет, да преспят с жена, дори не говоря. След осем вечерта ние гледаме изобщо да не излизаме, за да не ни изнасилят. Ама какво ли ви разказвам, сякаш вие не го знаете.

— Не — призна Бойцов. — Това, което ми разказвате, е ново за мен. Някак не бях забелязал, че днешното поколение расте толкова агресивно.