Смърт заради смъртта

В апартамента имаше три стаи — хол, спалня, кабинет. Естествено трябваше да започне от спалнята. Спалнята ще му разкаже всичко за живота на тези съпрузи.

Широко легло, от двете му страни — нощни шкафчета. На всяко шкафче — по един будилник. Стрелката за събуждане на единия е поставена на седем часа, на другия — на седем и петнайсет. Някак си не е рационално, помисли си Бойцов. Ако единият съпруг трябва да става в седем, а другият може да се поизлежава още петнайсет минути, за какво им е нужен втори будилник? Онзи, който е станал по-рано, може да събуди другия след четвърт час. Сигурно точно в седем става съпругът и излиза да разхожда кучето, затова в седем и петнайсет просто не е вкъщи. Но защо съпрузите да не се събуждат заедно? Той ще разходи кучето, тя ще приготви закуската…

Вадим отвори големия гардероб. Всички дрехи бяха на окачалки или подредени по рафтовете не просто грижливо. В този гардероб държаха дрехите си не любящи, живели заедно двайсет години съпрузи, а случайни съседи по хотелска стая. Нито на един рафт нямаше смесени и мъжко; и женско бельо. Нито на една окачалка не висяха заедно дамска блузка и мъжка риза, дамска пола и мъжко сако. Всичко беше отделено, обособено. Отчуждено. Кутиите с дамските обувки — отдясно, с мъжките — отляво.

Съдържанието на нощните шкафчета още повече учуди Бойцов. И в двете имаше лекарства, повечето едни и същи. Излизаше, че когато някой от съпрузите боледува, той пие таблетки „от своето шкафче“, а не от обща семейна аптечка. Работата беше ясна: мирно съвместно съществуване на съпруг и съпруга в един апартамент, всеки живее за себе си, със своите проблеми и тайни. Не се заяждат един с друг, грижливо пазят тайните си един от друг, между тях няма приятелство и истинска близост. Сега е моментът да надникне в кабинета. Ако в този апартамент има нещо за криене, то е в кабинета.

След няколко минути Вадим намери вградения сейф и след още една, облян в студена пот, разбра, че замалко не е провалил цялото начинание. За Бойцов не представляваше никаква трудност да отключи сейфа, беше тренирал на къде по-сложни заключващи устройства. Но в мига, когато посегна да дръпне тежката вратичка, забеляза на предния панел едва забележима издутина. В сейфа беше монтирано устройство, което мигновено би възпламенило цялото му съдържание, ако той не беше отключен по определения начин. А в момента той беше отключен именно не по определения начин.

Вадим постоя няколко секунди замислен пред сейфа, после решително натисна издутината на предния панел и отвори вратичката. Беглият оглед на съдържанието показа, че усилията му не са били напразни. Ето го делото за убийството на Евгения Войтович и самоубийството на мъжа й, Григорий Войтович. Ето го и предсмъртното писмо на Войтович, в което е казано всичко за проклетия прибор. Само дето не всеки може да вникне в тези думи. За човек, който разбира за какво се говори, всяка фраза от това писмо е изпълнена с дълбок смисъл. А на онзи, който не разбира, то му изглежда като несвързано бълнуване на обезумял самоубиец.