Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Предлагам компромис — усмихна се той. — Наистина съм много уморен, от шест часа сутринта съм на крак, едва тук най-сетне поседнах. Ако почакате още двайсет-трийсет минути, окончателно ще възстановя силите си и ще мога да ви изпратя. Вие ще поседите, ще си почетете книжката, а Павлик ще поиграе с децата край училището.
„Е, как е, хитрушо? — злорадо си помисли той. — Май имаш костелив орех насреща си? Ако искаш да те изпратя — седни и чакай, докато си почина. Направиш ли тази отстъпка, значи принасяш жертва, макар и мъничка, която говори за интереса ти към мен. Вярно, ти ми харесваш, защото си приятно, добро и далеч не глупаво момиче. Но твоята заявка трябва да дойде първа.“
— Не, не е нужно, не се безпокойте — отвърна момичето, все така спокойно усмихнато. — Вие сте интересен събеседник и аз, разбира се, с удоволствие бих си побъбрила с вас по пътя за вкъщи. Но първо, вие сте уморен и не мога да искам от вас такива страшни жертви. — Тя изразително окръгли очи и шеговито сниши глас: — А второ, денем не ме е страх. Денем при нас се активизират най-вече децата и юношите, за възрастните това не е опасно. А виж, вечер, когато навън изпълзи по-възрастният контингент — тогава да, наистина става страшно. Така че благодаря ви за загрижеността и всичко хубаво.
Тя весело му помаха с ръка, хвана Павлик за краищата на дългия бял шал и тръгна към близкото здание на ПТУ-то. Бойцов се загледа подир отдалечаващата се стройна фигурка със синьо-зелено кожено палто и неочаквано за себе си усети тъга. Изведнъж разбра, че момичето не се е състезавало с него, че цялата сложна конструкция, която бе градил, се е оказала ненужна, глупава и смешна. Тя бе взела думите му за чиста монета, дори не бе разбрала, че му харесва. Или, което е още по-лошо, уплашила се е, че той иска да се запознае с нея и после да й досажда, затова така леко и учтиво се отърва от него. Глупаво девойче! Такава няма да го завлече в леглото още първата вечер, такава ще чака търпеливо той сам да събере кураж и колкото по-дълго не я закача, толкова повече ще го харесва. Виж ти, а той си беше мислил, че такива момичета вече няма…
Вадим погледна часовника си. Беше време да тръгва за дома на разработчика. Неохотно се надигна от пейката и тръгна към станцията на метрото, където беше оставил колата си.
Той излезе от Института, качи се на колата и тръгна за Кунцево, където работеше жена му. Заедно обиколиха няколко големи магазина, отбиха се и до пазара, купиха зеленчуци и прясно месо, после поеха към къщи.
Тук жена му се засили да се преоблича и да опакова в голям пакет празничната си рокля, с която утре на вилата щеше да посреща гостите си.
— Каква риза да взема за тебе? — извика от спалнята. — Какво ще облечеш утре? Костюма ли?
— Хайде де — промърмори той под носа си.
— Не те чувам! Костюма или джемпъра?
— Джемпъра! — раздразнено отвърна той.
— Тогава ще взема за тебе бледосивата риза, искаш ли?
— Абе вземай каквото щеш и ме остави на мира — промърмори той отново под носа си, после повиши глас и отговори съвсем миролюбиво: — Добре, нека бъде бледосивата.
Нервите му бяха напрегнати до такава степен, че за пръв път се почувства на ръба на срива. Когато убиваше Галактионов, беше много по-спокоен. Може би защото тогава убиваше за пръв път и още не знаеше колко е страшно това. А сега знае и мисълта, че днес отново ще трябва да го стори, го ужасяваше. В момента, когато отчупи крайчеца на ампулата и сипа в чашката кафе няколко кристалчета, той знаеше, че все още е отсам чертата. И докато Галактионов бавно разбъркваше с лъжичката захарта в кафето си, още беше отсам. И дори когато Александър остави лъжичката и вдигна чашката към устните си, той все още беше отсам чертата, защото все още можеше да спре всичко, да бутне чашката от ръцете му, уж от несръчност. И едва когато Галактионов отпи една глътка, чертата, която допреди малко беше пред него, изведнъж се оказа зад гърба му. Беше станал убиец. Онези няколко секунди тогава му се сториха часове, часове на мъчителна и изтънчена инквизиция, а днес му предстоеше да изпита това още веднъж.
Излезе от кабинета и свали от кукичката в антрето каишката и нашийника.
— Елмаз, разходка! — извика той.
С радостно скимтене черният дългокосмест сетер седна пред стопанина си и с готовност подложи шия, та по-удобно да му сложат нашийника.
— Ще те чакаме долу — каза той на жена си и излезе.
Жена му не се бави дълго и буквално след няколко минути излезе от блока. Умението й да се приготвя бързо, без да забравя нищо, беше едно от качествата й, които той ценеше.