Смърт заради смъртта

Тази игра й беше позната — ако не от собствения й опит, то от книги, филми и разкази на приятелки. Когато един мъж иска да те увери, че е свободен, най-често си измисля сложна и напрегната работа, която уж не му дава възможност да ухажва жените. По този начин той сякаш същевременно те предупреждава, че ето, сега му е паднало малко свободно време — затова сте заедно, но за бъдещи срещи и по-нататъшно развитие в отношенията няма никакви гаранции.

— Значи и сега сте на работа? — разбиращо каза момичето и скри усмивката си.

— Ето, братчето ви тича насам — каза Вадим вместо отговор.

Към тях презглава тичаше шестгодишно хлапе с червено якенце с качулка и раничка в защитен цвят на гърба.

— Как се досетихте? — учуди се тя.

— Много си приличате.

Момичето стана от скамейката и започна да оправя шала на момчето и вълнената шапчица, която се подаваше изпод качулката. Явно чакаше непознатият да поиска разрешение да ги изпрати, но на него и през ум не му минаваше да стане — остана да седи на пейката, удобно облегнат на ствола на стария дъб.

— Е, ние ще тръгваме — нерешително каза тя, като се чудеше какво още може да оправи по дрехите на брат си, за да отложи тръгването. — Приятна почивка.

— Благодаря — отвърна Вадим. — А на вас приятен път до вкъщи, да няма произшествия. Може би искате да ви изпратя? Или денем не ви е страх?

Неумението и нежеланието да играе по правилата, установявани от жените, бяха накарали Вадим да си изработи свои собствени похвати при изграждането на отношенията му с прекрасния пол. В момента прехвърляше отговорността за решението на това синеоко чипоносо момиче, защото според неговите мъжки разбирания взетото от теб решение те задължава за определени стъпки, а ако друг е взел решението, ти вече нищо не дължиш. Ако беше казал: „Нека ви изпратя, щом районът ви е толкова опасен“, така би признал, че това момиче не му е безразлично и затова неговата безопасност го вълнува. А такова признание е мощно оръжие, попадне ли в недобросъвестни ръце. Докато така, изкусно изграждайки фразата, той с лек пас предаде инициативата на момичето. Ако й е харесал и тя иска да я изпрати, сега ще трябва да каже: „Да, и денем ме е страх, изпратете ме, моля.“ Какво пък, в такава ситуация той ще влезе в ролята на истински джентълмен, изпращащ дамата ПО НЕЙНА МОЛБА и нищо повече. Нищо не й дължи.

— Ама моля ви се, не се тревожете — учтиво отговори момичето. — Нали сам казахте, че сте уморен, че искате да си починете.

„Ах ти, малката! — възхитено си помисли Бойцов. — Добро езиче имаш. Виж я ти как извъртя нещата: ако сега я поставя над своята умора, това ще бъде равносилно на въпросното признание. Ако тръгна да я изпращам, въпреки че съм уморен и искам да си почина, значи тя ми харесва. Тя наистина ми харесва, но инициативата трябва да излезе от нея, само така ще мога да опазя свободата си да маневрирам и ръцете ми да бъдат развързани.“