Законът за трите отрицания

— С мен — потвърди тя.

— Валя ми каза, че ще дойде при вас към пет часа.

— Така е, но аз трябва да се свържа с него. Възможно ли е?

— Разбира се, разбира се, запишете си номера.

Ето на, вече е по-лесно. Значи човекът, който вчера беше у тях, наистина е Самарин, не се е представил с чуждо име, а със своето. Сега изчезна и последната искрица подозрение, която все още бе останала у Настя.

Самарин с готовност откликна на молбата да промени графика си, да отиде в Болотники и да закара Настя в града, при лекаря, а после да я върне.

— Ама моля ви се, никакъв проблем, аз и без това трябва да шофирам, да правя тренировки. В колко часа трябва да бъдете при лекаря?

— От четири до пет.

— Как мислите, в колко трябва да тръгнем от Болотники?

— Предполагам, в два и половина.

— Разбрахме се, в два ще бъда при вас. Ще ми налеете чаша чай и в два и половина ще тръгнем.

Интересно, наистина ли има предвид само чаша чай, или разчита на нещо по-съществено? Настя се потътри към кухнята и огледа съдържанието на хладилника. За своя обяд тя бе планирала подсладена извара и кисело мляко, сутринта й го донесоха. Ами ако изведнъж се наложи да храни някого, с какво? Господи, за какво й е цялото това главоболие? Тя се канеше да прекара деня сред тишина, спокойствие и размисли, да поразсъждава, да се разходи, да полежи, после да си поприказва с новия познат, който ще разсее тревожната напрегнатост на вечерта, прекарана в самотната извънградска къща. А какво получи вместо това? Разбит ден. Нарушени планове. Някакъв лекар, при когото никак не й се ходи, а най-важното — не е необходимо. Кракът й се оправя, Настя от ден на ден ходи все по-леко и по-дълго и всичко върви както трябва. Майка й винаги е била сигурна, че знае по-добре какво именно и кога именно е нужно но дъщеря й. Тя иска да помогне, направила го е от обич към Настя, а в резултат й причини ненужни грижи. И ще трябва да плати сто и петдесет долара за консултацията. На майка й естествено и през ум не й мина да се поинтересува има ли Настя толкова пари. Разбира се, тя имаше, Льошка й беше оставил за всеки случай, знае ли човек какво може да се случи, но те изобщо не бяха предназначени за нещо, от което абсолютно не се нуждае. Защо се получава толкова нелепо?

И освен това Настя се ядосваше сама на себе си, задето изпитваше раздразнение към майко си. Изобщо, вместо положителни емоции — от негативни по-негативни.

Към един и нещо започна да се приготвя. Извади от големия пътен сак дънките, критично ги огледа и реши, че май не е нужно да ги глади. През всичките тези дни тя си ходеше с анцуга, в който се бе напъхала още в болницата, и дънките й се сториха някак чужди и необичайни. В същия сак имаше два „прилични“ пуловера, Настя не можеше и не можеше да реши кой именно да облече и това я ядосваше и дразнеше още повече. Единият беше черен, къс и дебел, другият — бял, дълъг и тънък. Май е по-добре да облече дебелия, че нали, навън все пак не е лято, есента е към края си.