Законът за трите отрицания

Дънките я обгръщаха толкова плътно, че не падаха дори разкопчани. Прехапала устна от яд срещу целия кулинарно сладкарски свят и от болка, Настя се потътри към втория етаж. В гардероба на Дюжин не може да няма някакъв колан за дънки.

Колан се намери. Настя го промуши в гайките на кръста си, закопча го и се почувства малко по-уверена. Сега панталонът определено няма да й падне. Същевременно и проблемът с избора на пуловер се реши от само себе си. Какъв ти късичък пуловер при незакопчани дънки? Разбира се, само дългият. С който тя определено ще замръзне. Ами нека. Нека се чувства по-зле. Тя си е виновна. Да не е лапала бонбони с шепи. И вече никакви кифлички, само черен хляб и сухари. И днес няма да обядва, и бездруго от ял си изгуби апетита. А в колко хубаво настроение беше сутринта! Няма и следа от него…

Самарин дойде в два и нещо, дълго се извинява, че е закъснял с десет минути, обяснява, че още не умее точно да пресмята времето, когато пътува на дълги разстояния, бързо изпи предложената му чаша чай с два сандвича и изрази готовност незабавно да закара Настя при лекаря.

— Знаете ли пътя? — попита той.

— Не, само адреса. Никога не съм ходила там.

— Тогава вие се приготвяйте, обличайте се, а адреса лайте на мен, в колата по картата ще видя откъде трябва да минем.

Настя му подаде листчето е адреса, провери съдържанието на чантата си — парите в плика, портмонето, паспорта, удостоверението, извлечението от историята на заболяването. Май всичко си е на мястото. Облече якето, звънна на охраната, взе бастуна. С неприязън се огледа в голямото, с човешки ръст, огледало в антрето. Ама че картинка! Дългият пуловер стърчи изпод якето, главата й не е мита, нали не смяташе днес да „излиза в обществото“. Добре, и без това нищо не може да се промени.

Самарин шофираше доста уверено, явно ненапразно бе тренирал всеки ден.

— На колко години сте? — попита я неочаквано.

— На четирийсет и две. Защо?

— Аз пък съм на четирийсет и шест. Та си помислих, че щом сме почти връстници, защо да не минем на „ти“?

Предложението не се понрави на Настя.

— За мен е трудно — учтиво отвърна тя.

— Тогава няма да настоявам — веднага се съгласи Самарин. — Но хайде поне да минаваме без бащино име. Да се обръщаме един към друг просто но имена. Вие сте Настя, аз — Валя. Бива ли?

— Това бива.

— Настя, откъде имате домашния ми телефонен номер? Да не би да сте ме проверявали?

— Естествено. Поставете се на моето място и ще разберете, че това беше разумно и правилно. Затова пък сега със сигурност знам, че сте именно Валентин Николаевич Самарин, кандидат на филологическите науки, а не избягал каторжник. Така се чувствам по-спокойна.

— Разбирам ви — тихо отговори той. — А какви други сведения могат да се получат при такава проверка? Хайде да започнем курс по милиционерска общообразователна подготовка, ако нямате нищо против.

— Хайде. Може да се научи адресът, кой е регистриран на този адрес, от колко време, къде е живял по-рано. Номерът и серията на паспорта, годината на раждане, сведения за съдимостта. Това е, ако се обърнете към паспортната служба. А ако намерите участъковия и ако той се окаже кадърен, можете да научите кой реално живее в жилището и къде работят всички обитатели на това жилище. Но за това, честно казано, имате малко шансове.