Зодия убиец [bg]

Долови движение в стаята вдясно от стълбищната площадка на втория етаж. В дъното на дълъг коридор светеше лампа и се чуваше прелистване на страници или шумолене на хартия. Коул се насочи наляво, като провери всички останали стаи на етажа. После тръгна към светлината.

През процепа между рамката и вратата видя сенатора да преглежда някакви документи на бюрото. Светлината идваше от настолната лампа на бюрото. Сенаторът беше с гръб към Коул, щорите на прозорците бяха спуснати.

Коул извади пистолета. В този миг Бюканън започна да се обръща. Убиецът се скри зад вратата отново и се ослуша. Чу как Бюканън стана и дървеният стол изскърца. Тръгна из стаята. Включи друга лампа, този път по-силна. Миг по-късно Коул чу характерното тропане на тоалетна чиния.

Бързо влезе вътре. Вратата на тоалетната беше отворена. Бюканън стоеше пред тоалетната чиния с ръце под кръста. Косата му беше разрошена, нямаше и спомен от пригладената прическа.

Коул тръгна към тоалетната и вдигна оръжието, така че върхът на заглушителя се опря в основата на черепа на жертвата. Бюканън застина, гърбът му се стегна от напрежение.

— Господин Коул, предполагам — каза сенаторът, без да се обръща.

— Не мърдай.

— Не бих си го и помислил. Ще имате ли нещо против, ако си закопчая панталона?

— Да.

Бюканън си пое дълбоко въздух. Сякаш малко дете изпитваше търпението му и сега той се мъчеше да запази самообладание, за да се оправи с него.

— Няма значение колко ви плащат, аз ще платя повече — каза сенаторът. — Много повече.

Коул се вбеси, но не го показа. Само притисна по-силно дулото към врата на мъжа и го принуди да наведе главата си.

— Кой каза, че ми плащат?

Нещо в стойката на Бюканън се промени и Коул го усети. Той беше от хората, свикнали да решават всякакви проблеми, да преодоляват всякакви неприятности с пари и с връзки. За първи път в живота си Джеймс Бюканън осъзнаваше, че е попаднал в ситуация, която беше неподвластна на неговия контрол.

— Моля ви — каза с леко треперещ глас. За първи път у него пролича слабост. — Моля ви, можем да го обсъдим.

Коул отслаби натиска.

— Можем — съгласи се. — Аз ще говоря, а ти ще ме слушаш. Ще говорим, докато ти не разбереш какво си направил, докато не разбереш защо съм дошъл тук. После, когато свършим с разговорите, аз ще те убия. — Наведе се до ухото му и тихо добави: — Исках да го знаеш, преди да сме започнали.