Зодия убиец [bg]

Каквото и да беше то, щеше да се случи много скоро.

Той отиде до детективския отдел, където в продължение на почти десет години беше стояло бюрото му. Сградата беше полупразна. Нямаше много движение из града по това време на денонощието. През нощта участъкът заприличваше на пространство, сякаш пренесло се от отвъдното. Създаваше се чувство за празнота, за усамотеност, напълно в унисон с неговото настроение.

Той застана до прозореца и се загледа в улицата. Продължаваше да вали и уличните лампи хвърляха отблясъци върху мокрия асфалт, които приличаха на диаманти. Постоянното свирене на мокри автомобилни гуми по улиците приличаше на бученето на морски вълни. Накара го да си припомни океана и Нантъкет Бийч, където като дете ходеше на почивка всяко лято. Отсядаха в един стар хотел точно до плажа, на петстотин метра от шумните барове и заведения. Все едно че бяха в рая. Беше чисто и красиво — в контраст с бруталността и насилието в останалата част от живота им. Шумът на вълните образуваше един спокоен и приспивен ритъм, който действаше релаксиращо на всички им.

Автомобилните гуми, преминаващи през локвите, бяха бледо подобие и слаб заместител на онази отминала идилия.

Нечия ръка го докосна по рамото.

— Добре ли си?

Обърна се. Беше Расин.

— Да — отвърна. — А ти?

Тя сви рамене.

— Предположих, че ще дойдеш тук.

— Нямах къде другаде да отида. — Щом изрече тези думи, осъзна значението им.

— Знам.

— Кевин Макдугъл е мъртъв.

— Чух. — Тя свали ръката си от рамото му и се облегна на бюрото. — Ще става и по-лошо, нали?

Той кимна, отиде до нея и също се облегна на бюрото. Двамата стояха един до друг, загледани през прозореца. Навън проблеснаха мигащите светлини на патрулна кола.

— Мога ли да помогна с нещо?

Той се замисли, после поклати глава:

— Не знам дали изобщо някой може да помогне с нещо.