Зодия убиец [bg]

Мрачните образи също изникнаха. Мъката и тъгата от загубата на баща му, от загубата на всичко; трудното детство и борбата му за оцеляване, борбата за всеки къшей хляб; прераждането му като убиец с невиждани умения и безразличие към човешкия живот. Всичко това се смеси с безброй лица на хора, напуснали този свят не по тяхна воля. Някои плачеха, други умоляваха, трети изричаха имената на любимите им близки, докато той стоеше пред тях без капка укор или жалост. В края на краищата това беше неговият занаят. Беше причинил толкова много болка през живота си и въпреки това последният му акт беше лишен от всякакъв егоизъм. Последната му мисъл беше дали това е достатъчно, за да изкупи вината си.

Беше мъртъв, преди още да е паднал на пода.

— Не! — изкрещя Фин, щом проехтяха изстрелите. Той понечи да изтича напред, но Лонг препречи пътя му, а Козловски го спря с ръка. Фин стоя безпомощно при вратата и гледа как Лонг и мъжът с белега на челото едновременно натиснаха спусъците. Бюканън падна напред и столът се преобърна. Подът пред него беше осеян от пръски кръв и мозък. Мъжът с белега се олюля за миг с крайно смущение и обърканост в погледа, докато от дупката на челото му потече кръв. След няколко секунди и той се строполи и падна на пода.

— Пуснете ме! — извика Фин.

— Стойте назад! — предупреди го Лонг. — Може да не е сам.

Козловски кимна и отново спря с ръка Фин, докато Лонг продължи навътре. Кабинетът не беше много голям и на детектива му бяха необходими само няколко секунди да провери помещението, след което даде сигнал, че е чисто. Навън се чуха сирените на поне дузина патрулни коли, които паркираха до къщата. Последваха стъпки по стълбите и викове на полицаи и парамедиците от „Бърза помощ“.

Събитията се стовариха върху Фин като гигантска морска вълна. Той продължаваше да гледа Бюканън, който лежеше по лице върху персийския килим, и локвата кръв до главата му, която ставаше все по-голяма с всеки изминал момент.

Фин избута Козловски и бързо заобиколи Лонг. Коленичи до трупа на Бюканън и понечи да го обърне по лице.

— Оставете го! — нареди му детективът. — Парамедиците ще дойдат всеки миг.

— Той ми е баща — отвърна Фин и го преобърна.

Изглеждаше по-добре, отколкото очакваше. Куршумът беше минал над линията на скалпа. Имаше кръв — много кръв — Фин забеляза пробитата кост на входното и изходното отвърстия от куршума, но повечето от откритите рани по лицето определено бяха нанесени преди изстрела.