Зодия убиец [bg]

Коул остави колата си на върха на Бийкън Хил, на една пресечка от имението на Бюканън на Луисбърг Скуеър. Може би щяха да го глобят за неразрешено паркиране, но пък нямаше да му сложат скоба. Освен това на полицията щеше да й е необходим поне един ден, за да свърже данните от фиша със случилото се в имението. А дотогава той щеше да е зарязал някъде колата.

Тръгна по Пинкни Стрийт в посока към площада. Това му даваше отлична видимост към имението на Бюканън. Беше четири и петнайсет сутринта. Дъждът беше спрял и улиците бяха мокри, отразяваха светлините на уличните лампи и на луната. Кварталът беше тих и спокоен, дъждът сякаш беше залепил падналите листа по тротоарите.

Той зави в малка уличка, която беше пряка на Пинкни и минаваше зад къщата. Знаеше, че Бюканън е разположил охрана, но пазачите най-вероятно щяха да стоят на пост пред входната врата. Може би щяха да патрулират около къщата на всеки час, но със сигурност не по-често. Колкото и парадоксално да беше, охраната разчиташе на точните графици и планове за разстановка на силите. Това обаче позволяваше на вещите и запознатите с този стил на работа да преодоляват охраната с лекота. Повечето „специалисти“ по сигурността страдаха от ужасно твърдоглавие и липса на гъвкавост, което даваше възможност да се откриват пропуски в системата.

Имението беше отделено от уличката с дървена ограда, висока около два метра, и две порти. Коул надникна над оградата и видя, че едната от портите води към верандата на кухнята. Втората порта водеше към другата страна на кухнята, където до тухлената стена бяха подредени няколко боклукчийски кофи и имаше тясна пътека за минаване.

Той прескочи оградата при гаража. Пътеката беше блокирана в единия край от улицата, а в другия — от къщата. Виждаше се само от кухнята, и то не цялата. По това време на денонощието едва ли щеше да е проблем. Разполагаше с достатъчно време, макар и да не възнамеряваше да протака до безкрай. Колкото по-бързо влезеше вътре, толкова по-добре щеше да е.