Зодия убиец [bg]

Коул се беше изпотил от приложените усилия. Сресаната му назад коса сега беше развята като грива. Беше навил ръкави. Той също си говореше нещо, мърмореше си своите оправдания и извинения. Студеното и пресметливо поведение, което през всичките години на професионалната му кариера му беше вършило добра работа, беше заменено от свирепа животинска ярост.

— Съжалявам! — извика Бюканън, мобилизирайки в себе си цялата сила, която му беше останала. Коул се обърна към него, замахна с пистолета и го удари в челото. Отново потече кръв.

Бюканън изхлипа и Коул изкара въздуха му, като го удари в гърдите. Сенаторът се задави, мъчейки се да си поеме дъх, и изплю кръв с изкривено от болка и страх лице. На убиеца му стана приятно да го гледа. Вероятно това беше крайната форма на тегнещото над него проклятие — да изпитва удоволствие от ужасното си дело. Вече нямаше значение. Беше живял с това проклятие дълги години.

С опакото на дланта избърса потта от челото си и се замисли за това, че животът му можеше да протече по друг начин. Наведе се, пое си въздух и бавно с него се върна разумът.

Даде си сметка, че вече всичко е свършило. Беше дал воля и на последния си изблик гняв. Огънят на бурните емоции беше изгорил всичко у него. Някой по-праведен от него би се почувствал пречистен от подобно преживяване. Не и Коул обаче. Единственото, което чувстваше, беше празнота.

Той се приближи и застана над Бюканън. Човекът си беше изпълнил предназначението. Оставаше само да сложи край на нещастието. Вдигна пистолета и опря заглушителя до слепоочието му.

— Полиция! Не мърдай!

Коул вдигна очи към вратата. Детектив Лонг стоеше там с насочено оръжие и се целеше право в челото на Коул. Миг по-късно на вратата се появиха адвокатът и частният детектив. Козловски също насочи пистолет към него.

— Хвърли оръжието и се отдръпни настрани! — извика Лонг.

Коул огледа стаята, докато вниманието му остана насочено към Лонг. Прецени всичките си възможности и моментално заключи, че такива нямаше. Нямаше намерение да прекарва остатъка от живота си в щатски затвор.

— Легни на пода веднага или ще стрелям! — извика Лонг.

— Ще трябва да ме застреляш — отвърна Коул. — Аз също ще стрелям. Готов ли си?

— Почакай! — Детективът беше в патова ситуация и двамата го знаеха. Ако стреляше, най-вероятно от силата на удара пръстът на Коул щеше да натисне спусъка и сенаторът щеше да бъде убит. Но ако останеше безучастен и Коул застреляше сенатора пред очите му… подобно нещо не би допуснало никое ченге. Никога нямаше да си го прости.