Дар за бурята [bg]

Вдигна глава, погледна го и разбра, че би могла да го обича…

Освободи се от влажното палто, хвана го за ръката и го поведе към спалнята. Светлината, която се процеждаше през тясната пролука, едва очертаваше границите на тежките мебели. Амая вдигна щората и в стаята нахлу млечното сияние на облачното небе. Застанал до леглото, той я гледаше с онова изражение, което я подлудяваше, но не се усмихваше. Тя също. Лицето ѝ отразяваше безпокойството, предизвикано от убеждението, че стои пред равен. Пристъпи още по-близо до него и го погледна, обладана от безкрайната тъга, която се надигаше в гърдите ѝ и ги затискаше с нова тревога. Ръцете ѝ, станали непохватни от нерви и от свенливото усещане, че се разпознава в него, го докоснаха с ясното съзнание, че ако е там, то е, защото за пръв път в живота си е в състояние наистина да се разсъблече, да се отърве от дрехите и от срама на житейския си товар, и докато го правеше, тя се виждаше отразена в него като в огледало. Разбра, че никога преди не бе пожелавала никого, че никога не бе изпитвала стремежа към нечия плът, слюнка, пот, семе, че никога не бе изпитвала агонията на тялото, на кожата, на езика и пола. Разбра, че никога преди не бе жадувала за костите, косата, зъбите на някой мъж. Заоблените му рамене, коравите бедра, които я обхващаха, съвършената извивка на гърба му, меката и леко дълга коса, за която го хвана, за да го насочи към гърдите си, към таза. Друг мъж преди него не бе имало. В този ден тя се раждаше за желанието и научаваше нов език, жив, богат и новаторски, за който внезапно откриваше, че умее да говори, чувствайки как устата ѝ се стреми да го овладее за миг, та после да онемее и да му отстъпи думата, усещаше как силните му ръце притискат плътта ѝ, как обхваща бедрата ѝ и стремително прониква в нея, как решително я тласка към ръба между напътствието и заповедта, как мощните му мишци я поемат, когато тя мина отгоре му, за да го има отново в себе си. Почувства огъня, който се изля вътре в нея в забавен и желан до полуда екстаз, писък на милиони оголени нервни окончания. И последвалата тишина, в която телата се отпускат в премала, съзнанието тлее изтощено, гладът е приспан, утолен временно, може би за съвсем кратко.