Дар за бурята [bg]

Той вдигна едната си вежда и леко се усмихна.

В този момент би го целунала.

— Ти ми поиска нещо повече, каза ми да ти представя нещо по-солидно и аз си помислих, че ще го открия в онзи гроб в Еноа. Сгреших, но истината е, че — и това ми го посочи Йонан Ечайде — съдийката видя достатъчно основания, за да издаде заповедта, в противен случай нямаше да го направи.

— Това е минало, Амая — прошепна той.

— Не, не е, ако продължаваш да мислиш, че нарочно съм те прескочила.

— Не, не го мисля — каза Маркина.

— Сигурен ли си?

— Напълно — усмихна се той по онзи начин.

Хрумна ѝ, че я омагьосват спокойствието в това разтегляне на устните, директният начин, по който я гледа в същото време, съвършената красота на действието, което при него винаги изглеждаше ново, но тя можеше да пресъздаде в детайли, и разбра, че точно това се бе опасявала, че е загубила, точно това не би понесла да загуби. Тя се взря в устата му за няколко секунди и отклони очи към чашата си, питайки се колко пъти една глътка уиски замества една целувка.

Беше пияна, когато в три часа музиката в бара спря, но дори така съзнаваше, че е пияна. Алкохолът бе подействал като мазен мехлем, покривайки раните ѝ с хладен плащ, който ѝ даваше възможност да усети, че свирепите зверове, впили зъби в душата ѝ, сега спяха, покорени от магическата сила на осемнайсет години престой в дъбова бъчва. Разбираше, че облекчението ще е временно и че когато зверовете се събудеха, отново ще стане нетърпимо, но поне за няколко часа бе смогнала да отхвърли от себе си смазващия товар, който притискаше дробовете ѝ и ѝ пречеше да диша. Музиката бе утихнала отдавна, а с нея си бяха отишли повечето клиенти. Беше говорила предимно за Йонан, позволявайки си да мисли за него с нежност, без тегобата на спомена за проснатото му на пода тяло, за празните му ръце, отпуснати в локвата кръв, за безжизненото му лице. Спомни си как се бяха запознали, как бе успял да спечели уважението ѝ. Почти се усмихна при мисълта за нежеланието му да докосва трупове, за изключителните му познания по криминална история. Сълзите се върнаха, но тя ги удържа, докато говореше, отпусната от алкохола, макар че наклони леко лице, за да избяга от погледа на бармана, който като дискретен познавач на занаята си, бе застанал в най-отдалечения край на бара и лъскаше там чашите, сякаш ставаше дума за задача от първостепенно значение.