Дар за бурята [bg]

Най-сетне смъкна от себе си дрехите, които имаше чувството, че е носила цяла седмица, взе си продължителен горещ душ и на излизане от банята поспря пред парадната си униформа, все още опъната върху леглото, която представляваше най-ярък знак за смъртта на Йонан. Погледа я няколко секунди мълчаливо с мисълта, че трябва да я сложи на закачалка и да я прибере в гардероба, борейки се с вътрешния глас, който ѝ нашепваше, че по някакъв начин униформата върху леглото е вид почит, неосезаем, но мощен белег за честта, която олицетворяваше, за неотменимия дълг, който въплъщаваше, и за съмнението, стягащо гърдите ѝ и което все още не бе готова да прибере в гардероба. Взе пакета от Дюпри и тръгна към кухнята, за да среже канапа, с който беше овързан, мислейки си, че дори опаковката е твърде типична за Ню Орлиънс. Отстрани хартията и парчето памучен, леко влажен на пипане плат, в който бе увита някаква книга с тъмна подвързия от мека кожа. Заглавие нямаше нито върху челната, нито върху задната корица, а като я повдигна, усети, че е изключително тежка. На първата страница, поставена между два предпазни слоя коприна, се виждаше сложна рисунка, в която плетеницата от букви едва позволяваше да се прочете заглавието: Fondation et religion Vaudou[28].

Очарована, Амая докосна меките като коприна страници, които обаче с позлатения си филигран по краищата изглеждаха прекалено ефирни, за да придадат такава тежест на томчето.

Първите глави обясняваха откъде произхожда религията, която милиони хора по света практикуваха, а в няколко страни беше официална. Тогава Амая долови някаква аномалия в плътно прилепналите една за друга страници и започна внимателно да ги отделя, докато стигна до тази, която Дюпри бе отбелязал, поставяйки в сгъвката малко черно перо. Тя боязливо прокара пръсти по листа и забеляза, че нейният приятел е запълнил полетата на книгата със ситно изписани с туш думи и е подчертал някои пасажи: „Предизвикване на смърт по желание. Бокор или раираният магьосник лукуми, свещеникът или хунган, предпочел да използва силата за злодеяния“. Две-три страници по-нататък Дюпри бе оградил с няколко кръга думите: