Честотата на Шуман [bg]

Рибата яростно се съпротивляваше и Уилсън напрегна всички сили, за да я придърпа. Опънатата корда едва не го повлече в морето. Уилсън вече много добре разбираше защо Бартън обича риболова. След сериозна борба успя да довлече рибата до кърмата и я качи на борда. Извади нож, както вече бе правил неведнъж, заби го в главата ѝ и я уби моментално. В резервоарите на „Номер двайсет и осем“ имаше предостатъчно прясна вода, но храната в камбуза беше почти привършила. Риболовът беше абсолютно необходим.

Уилсън огледа хоризонта. Не се виждаха други кораби и той отново погледна навигационния компютър. След излизането от Мексиканския залив бе минал южно от Куба и сега се намираше недалеч от Малките Антили - верига коралови острови, свързващи Бахамите и Южна Америка.

Това беше последната суша, която щеше да види, докато не стигне до брега на Мароко. След като се увери, че поддържа курс към Африка, Уилсън положи глава на възглавницата и се загледа към грота, който тихо плющеше на мачтата. Топлината на слънцето действаше като лековит балсам на тялото и душата му.

Запита се дали Хелена го гледа точно в този момент. Когато я видя да прелита край лодката, това го изпълни с кураж. И някак го успокои. Чудеше се дали телепатичната ѝ връзка с него зависи от разстоянието - но беше невъзможно да се каже.

Яхтата едва се движеше.

Мислите на Уилсън се насочиха към командир Висблат. През последните няколко дни беше развил безброй теории за него, повечето абсолютно смахнати, но парчетата от пъзела така и не заставаха по местата си. Засега. Едно обаче беше сигурно - Висблат знаеше защо Уилсън е тук и накъде се е запътил. Несъмнено щеше да го чака там.

Наистина ли някой беше бърникал втория портал? Нямаше начин да го разбере със сигурност. Засега планът бе прост - да прекоси Атлантическия океан, да влезе през Гибралтар в Средиземно море и после да продължи през делтата на Нил на юг към Кайро.