![Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/1/drevni-bregove-bg-download.jpg)
Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
Изведнъж се озова отново вътре. Органът беше спрял, Доброволците стояха изнемощели на пътечките между редиците седалки, крепяха се прави взаимно, шепнеха „Алилуя“ и рухваха обратно на столовете.
— Възхвала на Бога! — изрече Марк Майер с пепеляво лице. — Почувства ли го? — въпросително погледна към Бил той.
— Да — разтърсен от дъното на душата си призна Бил. — Почувствах го. — Тази вечер, повече от всеки друг път в цялата си кариера, той бе уверен, че е вървял редом с Него. — Мисля, че това е нашият знак — допълни той. — Уверен съм, че това е знакът.
Спомни си за телевизионните камери. И точно, докато се питаше дали микрофоните са уловили последните му думи, осветлението изгасна.
— Проверете прекъсвачите — извика веднага някой.
Инцидентът не бе в състояние да развали доброто настроение на хората и те запяха нов псалм.
Бил си сложи слушалките, за да чува Хари Стейпълс, неговия технически директор.
— След секунда ще оправя нещата — обеща Хари.
В стаята беше абсолютно тъмно. Бил не виждаше даже светлината, която би трябвало да прониква отвън. Това можеше да означава само едно: уличното осветление също бе изгаснало.
— Всички да останат по местата си, докато не бъде отстранена повредата — нареди с висок глас той.
Продуцентът му го информира, че не са в ефир.
— Но поне ни изключиха с гръм — допълни той. Студиото в Уитбърг бе реагирало своевременно и вече запълваше паузата с госпъли.
Доброволците завършиха поредния псалм и заръкопляскаха на себе си, доволни, че са победили изневерилите им лампи по същия начин, по който побеждаваха всичко останало.
В слушалките отново се чу гласът на Хари:
— Повредата е извън нас, преподобни. И отоплението спря.
На стълбите се появиха хора с фенерчета.
— Добре — извика Бил, — приключваме и си тръгваме. — Бяха наели мотели в Морис, Манитоба, на около половин час оттук на север, в Канада. Той се обърна с лице към публиката: — Приятели, справихте се отлично. Да се прибираме.
Но те и без това вече бяха тръгнали да излизат и сега търсеха в тъмното връхните си дрехи. Бил изчакваше, говорейки с най-близките си помощници. После чу предната врата да се отваря.
Груб мъжки глас, съвсем не в тон с досегашното възвишено настроение на вечерта, каза:
— Ей, какво, по дяволите, е това?
Някой изхлипа.
От външната страна на прага имаше плътна снежна стена.
Франк Мол си беше у дома и слушаше концерт на Моцарт, когато токът спря и музиката секна. През прозореца се виждаше, че и уличното осветление е изгаснало.
Пег излезе от стаята си с фенерче в ръка и се отправи към разпределителното табло с бушоните.
— Навсякъде е изгаснало — каза Франк и посегна към телефона.
— Съжаляваме — чу се запис на номера на електроснабдителната компания, — но нашите техници в момента са заети. Моля, изчакайте.
Той остави слушалката обратно, седна на мястото си и сложи крака на възглавничката.
— Скъсан кабел някъде — промърмори Франк. Навън беше кучешки студ, но къщата бе добре изолирана.
Двамата се разприказваха, доволни от инцидента, внесъл малко разнообразие в ежедневието им. От другата страна на улицата предната врата на Ходж Елиът се отвори. Ходж изнесе петромакс на верандата и погледна към улицата.
Телефонът иззвъня.
— Франк? — беше гласът на Иди Торалдсън. — Нещо се е случило в дома на Кор. Изпращаме хората.
Ставаше дума за Групата за бързо реагиране, която преди време Франк бе ръководил.
— Какво? — не разбра той. — Какво се е случило?
— Не съм сигурна — призна тя. — Някой е затрупан. Повиках и полиция от Кавалиър. Мисля, че няма да е лошо и ти да хвърлиш един поглед.
— Добре — съгласи се той, без да скрива, че е озадачен.
Пег го погледна обезпокоена.
— Какво има? — поинтересува се тя.
— Не знам. Иди ми каза, че някой бил затрупан. Но какво, по дяволите, може да означава това? — Вече беше облякъл палтото си. — Заключи след мен — нареди за всеки случай той.
Къщата на Кор отстоеше на някакви си шест преки от неговата. Изчака в алеята, защото отвън минаваше цяла колона на пожарникарите-доброволци. След това излезе на заден ход и зави наляво. Две минути по-късно паркира зад тълпата, започваща на половин пряка от дома на Кор. Беше точно зад Групата за бързо реагиране. Кварталът бе гъсто озеленен с бъзови дървета, така че беше трудно да види оттук какво точно се бе случило. Но хората наоколо се вълнуваха и разговаряха на висок глас.