Вечната нощ [bg]

Беше вампир - той ръмжеше и драскаше Крийм, способен да устои само заради сребърния блясък от пръстите му и заради де­белите сребърни вериги около врата му. Вампирът изсъска и се извъртя, като одраска с дългия си среден пръст бедрото на Крийм и го поряза. Болката бе такава, че свръхдебелият Крийм рухна под собствената си тежест.

Еф насочи лъча на фенерчето към лицето на вампира. Кели. Спасила го бе от Крийм, понеже го искаше за себе си. Светлина­та на фенерчето й припомни това и тя с ръмжене се нахвърли в светлината, остави ранения Крийм и се насочи към Еф.

Той търсеше меча по циментовия под на гаража, но не можа да го открие. Протегна се да извади резервния от раницата, но се сети, че господин Киунлан го беше взел.

Нямаше нищо. Отстъпи, понеже се надяваше да закачи падна­лия меч с пета, но не успя.

Кели доближи приведена, лицето й бе белязано от екстаза на предусещането; най-накрая щеше да притежава своя Близък.

А след това изражението изчезна, изместено от изненада и страх; тя погледна край Еф с присвити очи.

Господин Куинлан бе дошъл. Родения пристъпи до Еф с по­крития с бяла кръв сребърен меч в ръката си.

Кели засъска; тялото й се напрегна и тя бе готова да скочи и побегне. Еф не знаеше какви думи или звуци вкарва в главата й Родения, но те я разсейваха и гневяха. Еф провери другата ръка на господин Куинлан и не видя чантата на Фет. Книгата я нямаше.

Еф, вече застанал до предната врата на Хамъра, видя вътре ав­томатичните оръжия, доставени на Крийм от Гюс. Докато Роде­ния притискаше Кели, Еф влезе в колата, хвана първото оръжие и омота презрамката му около ръката си. Излезе и стреля с вне­запно оживелия в ръката му автомат покрай господин Куинлан право в Кели.

Първият му залп я пропусна; тя се стрелна над покрива на ко­лата, за да избегне огъня му. Еф бързо заобиколи задната част на колата и стреля, без да спре; Кели избяга от гаража, той стреляше след нея, а тя направо препусна покрай сградата, достигна покри­ва и изчезна.

Еф веднага се върна вътре; Крийм се беше изправил и опит­ваше да достигне колата си. Еф отиде право при него и насочи димящото дуло точно в масивния гръден кош на гангстера.

- Какво беше това, майната му? - изкрещя Крийм и погледна кръвта по разрязания си крачол. - Колко от тия кръвопийци се биеха около тебе?

Еф се обърна към господин Куинлан.

- Какво стана?

- Господаря. Тръгна си. Надалеч.

- C Lumen.

Фет и Нора дотичаха в гаража, присвити надве и останали без дъх.

- Наблюдавайте го - каза Еф на господин Куинлан и светка­вично излезе, за да посече всеки преследвач. Не видя ни един.

Вътре Фет преглеждаше Нора за кръвни червеи. И двамата опитваха да си поемат дъх, изтощени от ужаса, от битката и от бягството.

- Трябва да се изнасяме оттук - произнесе Фет на пресекулки.

- Господаря притежава книгата - отвърна му Еф.