Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Шпионите ми?
Сърцето на Мери потъна в петите й.
— Нямаше ли шпиони, които да подслушват разговора ми с Едуард?
— Не, Мери, нямаше.
Мери беше толкова разочарована, че дълго не продума. Накрая в очите й се появиха сълзи.
— Много си тъжна.
Той седна на леглото и изрита ботушите си един по един.
— Защо? — прошепна тя. Всичко й беше като в мъгла и не виждаше ясно лицето му. — Защо нямаше?
— Точно поради тази причина, поради която си искала те да са там, госпожо. — Той се съблече чисто гол и мина покрай нея към леглото. — Шпионите ми нямаше да научат нищо ценно, тъй като ти нямаше да признаеш нищо друго освен това, което би поискала те да чуят и да ми докладват.
Мери беше ужасена. Дръпна се машинално от него. Цял ден се беше носила на вълната на въодушевлението. Смяташе, че най-сетне е доказала невинността си. Мислеше си замечтано за радостта, която ще навлезе отново в живота им. Представяше си как Стивън я прегръща, гальовните думи, които ще прошепне в ухото й. А сега мечтите й се срутиха с грохот и тя се озова на дъното на ада.
— Никога не съм мислела така — прошепна тя. Но не беше ли мислела именно така? Не беше ли мислела за шпионите му, докато изричаше всяка дума?
— Хайде, хайде, Мери, та ти си умно момиче! Няма да си губя времето да те шпионирам точно тогава, когато очакваш това.
Погледът му я изпепели, макар че се спря на нея само за миг. След това той се настани в леглото.
Мери се взираше невиждащо в огъня.
— Не съм толкова умна — прошепна тя най-накрая. Извърна се към мъжа си. Той се беше излегнал по гръб със затворени очи, сякаш спеше. А тя беше разярена.
Скочи на леглото и се нахвърли върху Стивън. Заудря го с юмруци. Той сграбчи мигновено ръцете й и я удържа. Лицето му беше потъмняло.
— Какво значи това?
— Мразя те — извика тя. В този миг казваше истината. — Толкова се старах…
Той я вдигна нагоре. Лицата им застанаха едно срещу друго.
— Много си се старала ли, Мери? За какво? За да ме подмамиш със сладкото си тяло да ти се доверя и да забравя миналото?
— Не! — Тя се опита да се изтръгне от него, но не успя. — Толкова се старах да те убедя, че никога няма да наруша брачната си клетва!
— Де да беше вярно — Стивън я пусна. — Де да беше вярно.
— Вярно е, проклет да си! Шпионирах, защото съм шотландка, а ти явно замисляше някакво вероломство срещу Шотландия! Това е, признавам си! Но не се опитах да предупредя Малкълм, нито съм възнамерявала да опитвам!
— Приличаш на ангел отмъстител — Стивън докосна за миг косата й. — Трябва да съм луд, за да се съмнявам в теб.
Тя стоеше неподвижно. Не вярваше на ушите си.
Той се усмихна така, сякаш беше принуден да глътне някакво горчиво лекарство.
— Но трябва да съм луд и за да ти повярвам.
— Не е честно!
— Защо брачната клетва означава толкова много за теб, Мери? Когато си мразила през целия си живот мен, норманите и Англия?
Мери замълча, за да обмисли внимателно отговора си. Защото с отговора си поемаше болезнен риск.
— Вярно е, че мразех норманите, но… не и теб.
Той я изгледа.
Тя почервеня. Надяваше се той да не забележи това. Жалко, че не беше по-горда. В момента се чувстваше така, сякаш не й е останала и капчица достойнство. Гласът й се превърна в шепот.
— Никога не съм те мразила, господарю мой.
И си спомни за първия път, когато го видя. Колко могъщ и непобедим й се стори той, колко горд, колко знатен. Беше се влюбила в него още тогава, в Абърнети, преди цели две години.
Стивън проговори най-сетне. Гласът му звучеше насмешливо.
— Какво смело признание… ти си ме била обичала.
Мери се задави.
— Никак не ми помагаш.
Той впери поглед в нея и замълча.
— Не заслужаваш да те обичам — промълви тя след продължителна пауза. Съмненията и подигравките му й пречеха да му разкрие цялата истина за чувствата й към него. Че любовта й към него е била толкова невъзможна, че е трябвало да я прикрива зад планини от омраза. Изтри една сълза с опакото на ръката си.
— Знам, че няма да получа обичта ти — каза той хапливо.
Мери се обърна.
Стивън я сграбчи. Тя ахна, когато той я повали по гръб под себе си. Очите му пламтяха.
— Опасни игри играеш, госпожо.
Тя поклати глава в знак на отрицание. Нямаше сили да продума. Той беше сърдит, тя уплашена. Обаче Мери изведнъж се въодушеви и остана без дъх при мисълта, че е под него. Подчини се изцяло на волята му.
— Предлагам ти да ми дадеш доказателство — изрече той с тих и дрезгав глас, — ако ме обичаш.
Мери се изпоти от напрежение. Облиза устните си.