Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Не съм ли го доказала досега, господарю? — Гласът й беше дрезгав и неузнаваем.
Усмивката му не приличаше на усмивка, а на животинско озъбване.
— Никога няма да ми докажеш любовта си в леглото, Мери. Не за това намеквам.
Погледите им се впиха един в друг. В неговия беше изчезнал първичният трепет. Сърцето на Мери потрепна безсилно, когато тя разбра за какво й намеква той. След това Стивън се обърна и не я докосна повече тази нощ.
На следващия ден принц Хенри пристигна в Олнуик. Не беше сам. Пътуваше с голяма войска. Многобройните му хора се настаниха на лагер извън стените на замъка. Палатките им стигаха чак до хоризонта. Пустошта се превърна в малко и шумно селище. Местните момичета се изпокриха от страх да не бъдат изнасилени, а селяните с мъка преглътнаха изколването на добитъка, който отиде за храна на пришълците. Войниците си доставяха храна със или без заповед на Стивън. Преди това бе валяло няколко дена, но сега времето се оправи. Това беше добре дошло за наемниците, на които непостоянното време в Англия никак не понасяше. Воините устроиха няколко двубоя за развлечение и подгониха момите. Гледаха да се позабавляват добре.
Мери се зарадва, че ще стоят тук само една нощ. Една от кухненските прислужнички беше пострадала от ръцете на мъжете и Мери видя с очите си последиците от тяхната бруталност и жестокост. Лично се погрижи за горкото разплакано момиче. Беше виждала и преди какво правят воините след битка, но наемниците на Хенри се държаха много по-зле от всички войници, които беше виждала досега.
Въпреки че още не се беше съвзела от събитията снощи, въпреки че беше много ядосана на Стивън и го избягваше така, както и той нея, тя не съумя да сдържи езика си. Намери го, за да изрази негодуванието си от недисциплинираните нормани… и за да разбере защо са дошли тук на север.
— Ще стоят само един ден и една нощ — каза й той. — Хенри не може да ги обуздае, дори и да иска, а той не иска.
— Но ти не разрешаваш на твоите хора да опустошават страната и да грабят и насилват, както им хрумне — възкликна гневно Мери. Изгледа сърдито мъжа си. Трепереше от гняв, който се дължеше на много по-дълбоки причини от злощастното произшествие преди малко.
— Моите хора не са наемници — каза Стивън и я отпрати, преди да му е задала някой нов въпрос.
Мери не беше очаквала Стивън да оправи положението. Реши да не протестира повече и да брани хората с всички възможни средства. Нареди на стражите на входа да пускат всички местни хора вътре в двора на замъка, за да се изплъзнат от нормандските воини. Много добре усещаше иронията на ситуацията, докато даваше тези заповеди. Стивън се отнасяше към нея като към външно лице, а тя вече беше обикнала хората и дома му. Най-искрено смяташе за свое задължение да закриля Олнуик и всички, свързани с него. Надяваше се мъжът й да не разбере за усилията й. Но ако разбереше, тя смяташе, че той не е такъв варварин, че да ги отмени.
Но какво, за бога, правеше тук принцът? Въпреки че според слуховете той отиваше в Карлайл, за да подсили тамошния гарнизон, Мери се страхуваше, че пристигането му тук има съвсем друга цел.
А Хенри я караше да се чувства неспокойна. Всъщност неговото присъствие я изнервяше много повече от бандитите под негово ръководство. Тя не му вярваше. Той имаше пронизващи похотливи очи, които проникваха твърде дълбоко и знаеха прекалено много. Обаче Мери беше достатъчно благоразумна и гледаше да не се сближава много с него.
Той седеше на подиума заедно с нея, Стивън и графинята. Намираше се между мъжа й и свекърва й. Мери се зарадва, че Стивън й служи като щит от него поне с голямото си тяло. Ако Хенри получеше възможност да размени дори само няколко думи с нея, бързо щеше да надуши, че нещо не е наред.
Почти не спа снощи. Опита се да съблазни Стивън, след като той й обърна гръб. Инстинктивно усещаше, че трябва бързо да си възвърне територията, която беше загубила снощи, територия, която беше спечелила с голяма мъка и усилия през предишната седмица. Не биваше да допуска бракът им да продължи да лети в пропасти. Обаче получи категоричен отказ. Грубото отхвърляне, в което нямаше дори и следа от нежност, беше последният удар. Тя се бе свила примирено в леглото до него. За пръв път в живота си се бе почувствала озадачена и победена.
На сутринта видя отражението си в стъклената чаша на Изабел. Под очите й имаше черни кръгове. Мери изглеждаше кисела. А ето че и Хенри бе тук. Пронизителният му поглед се плъзна но нея и огледа всеки сантиметър от тялото й. Тя се почувства ужасно неудобно. Подозираше, че той я желае. Погледна го и заподозря, че мислите му са доста неприлични. Не искаше да гадае, но тъй като Стивън я беше запознал с всички видове правене на любов, лесно си ги представи.