Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— В тия идилични мирни времена наоколо няма много кораби, сигурен съм. Все пак ще разбера.
— Дори два-три ще са достатъчни, особено ако единият е от клас „Супернова“.
— Какво искате да направите с тях?
— Искам да се придвижат колкото се може по-близо до Сейшел — без, разбира се, да предизвикат някой инцидент — и да са достатъчно близо един до друг, за да могат взаимно да се поддържат.
— Но защо е всичко туй?
— Заради подвижността. Искам, ако се наложи, да нанеса удар, да мога да го направя.
— Срещу Втората фондация? Ако Гея е успяла да се запази изолирана и недосегаема срещу Мулето, сигурно и сега ще може да издържи на няколко кораба.
В очите на Бранно заискри боен блясък.
— Приятелю, казах ти, че нищо и никой не е идеален, дори и Хари Селдън. Когато е създавал Плана си, все пак е бил рожба на своето време. Бил е математик по времето на умиращата Империя, когато техниката е западала. Следователно в Плана не би могъл да направи адекватни допускания за техническия напредък. Гравитиката например е едно изцяло ново направление, което той вероятно не е предвидил. А има и други постижения.
— Гея също може да е напреднала.
— В изолация? Хайде де! Във фондационната Федерация има десет квадрилиона души, от които могат да излязат учени, дето ще допринесат за техническия напредък. Един самотен изолиран свят не е в състояние да направи нищо подобно. Нашите кораби ще настъпят и аз ще бъда с тях.
— Извинете, кмете, но какво означава това?
— Аз самата ще отида на някой от корабите, които ще се съберат край границите на Сейшел. Искам да видя положението със собствените си очи.
За миг устата на Кодел зина и той преглътна доста шумно.
— Кмете, това е… това не е мъдро — ако изобщо бе възможно да има човек, който би се осмелил да направи толкова остра забележка, това беше именно Кодел.
— Мъдро или не — сприхаво рече Бранно, — ще го сторя. Писна ми от Терминус и от безкрайните му политически ежби, от вътрешните му боричкания, съюзи и контрасъюзи, от неговите предателства и възраждания. Седемнадесет години съм била в центъра на всичко това и сега искам да направя нещо друго — каквото и да е то. Ей там — тя посочи с ръка в някаква случайно избрана посока — може би се променя цялата история на Галактиката и аз искам да участвам в тоя процес.
— Но вие не знаете нищо за него, кмете.
— Че кой знае, Лионо? — тя вдървено се изправи на крака. — Веднага щом ми донесеш информацията за корабите и успея да уредя проклетата работа тук да върви, ще се махна. И, Лионо, не се опитвай по някакъв начин да ме спреш, защото с един замах ще затрия старото ни приятелство и ще те съсипя. Това все още мога да направя.
Кодел кимна.
— Зная, че можете, госпожо кмете, но преди да решите, ще ви помоля да помислите още веднъж за силата на Плана на Селдън. Това, дето възнамерявате, може да излезе самоубийство.
— Нямам никакви опасения, Лионо. Планът е направил грешка, що се отнася до Мулето, когото той не е предвидил — а пропускът да предвидиш нещо предполага възможността да пропуснеш и друго.
Кодел въздъхна.
— Добре тогава, ако наистина сте решили така, аз ще ви подкрепям колкото мога и напълно лоялно.
— Прекрасно. Предупреждавам те още веднъж, че най-добре ще е да си го казал от все сърце. Е, Лионо, като имаш това предвид, хайде да тръгваме към Гея. Напред!
XV. ГЕЯ-С
58
Сура Нови влезе в командното помещение на малкия и доста старомоден кораб, който с тромави скокове носеше нея и Стор Гендибал през парсеците.
Очевидно идваше от компактното хигиенно помещение, където различни масла, топъл въздух и минимално количество вода бяха освежили тялото й. Бе се увила в една роба и с отчаяна скромност я притискаше плътно към себе си. Косата й бе суха, но чорлава.
— Учителю? — промълви тя.
Гендибал вдигна очи от картите и компютъра си.
— Да, Нови?
— Аз бъдеш обременена скръбно… — млъкна, а сетне бавно произнесе: — Много съжалявам, че те безпокоя, учителю — и тук отново поизтърва граматиката, — но аз бъдеш загубено-измъчена за моите дрехи.
— Твоите дрехи? — Гендибал я изгледа неразбиращо за момент, а после скочи на крака, обзет от неудобство. — Нови, забравил съм. Имаха нужда от почистване и сега са в пералната кошница. Те са изпрани, изсушени и сгънати — напълно готови. Трябваше да ги извадя и да ги оставя така, че веднага да ги видиш. Забравил съм.
— Не исках да… да… — тя сведе очи към краката си — да те оскърбя.