Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— А няма ли да променят мислите ти и да те накарат да останеш?
— Не.
— Те може да са много. Ти си сам-самичък.
— Веднага щом дойдат, още преди да могат да си представят, че е възможно, аз ще съм разбрал, че са там и ще се махна. Тогава целият наш свят от учени ще се изправи срещу тях и те няма да издържат. И това им е съвсем ясно, така че няма да се осмелят да ми сторят нищо. Всъщност те няма да поискат аз въобще да разбера за тях.
— Понеже си много по-добър ли? — попита Нови със засияло от неуверена гордост лице.
Гендибал не устоя. В демянката имаше такава вродена интелигентност и схватливост, че беше истинско удоволствие да бъде с нея. Онова сладкогласно чудовище, говорителката Делора Деларми, му бе направила невероятна услуга, когато му натресе тази фермерка на главата.
Той каза:
— Не, Нови, не понеже съм по-добър от тях, макар че и то е вярно. А понеже ти си с мен.
— Аз?
— Точно така, Нови. Сети ли се за това?
— Не, учителю — рече тя удивена. — Какво мога да направя аз?
— Твоят ум… — и той веднага вдигна предупреждаващо ръката си. — Не ти чета мислите. Просто виждам очертанията на ума ти, а те са много гладки, необикновено гладки.
Нови постави ръка на челото си.
— Защото съм неука ли, учителю? Защото съм толкоз глупава ли?
— Не, мила — дори не забеляза как се бе обърнал към нея. — Защото ти си честна и в теб няма коварство; защото си откровена и говориш това, което мислиш; защото сърцето ти е горещо и… и други неща. Ако някои чужди учени изпратят нещо, което да докосне нашите умове — твоя и моя, — поради гладкостта на съзнанието ти докосването ще се забележи веднага. Аз ще го усетя, още преди да съм усетил докосването до моя собствен ум, и тогава ще имам време за противодействаща стратегия: тоест — да отбия нападението.
Последва дълга тишина. Гендибал схвана, че в очите на Нови има не просто щастие, а екзалтация и гордост. Тя меко каза:
— И ме взе със себе си заради туй?
Гендибал кимна.
— Това беше важна причина. Да.
Гласът й премина в шепот.
— Как да ти помогна колкото мога повече, учителю?
— Запази спокойствие. Не се бой. И просто бъди, каквато си.
Тя каза:
— Ще остана, каквато съм. И ще стоя между теб и опасността, както направих с Рафирант.
Излезе от стаята, а Гендибал се загледа след нея.
Странно, колко много беше надарена. Как е възможно едно толкова първично съзнание да притежава такава сложност? Гладкостта на ума й криеше огромна интелигентност, схватливост и смелост. Какво повече можеше да иска от когото и да било?
Бе доловил по някакъв начин един бъдещ образ на Сура Нови — тя не бе говорител, не бе от Втората фондация, не бе дори образована, ала бе застанала непоколебимо на негова страна и щеше да играе важна роля в наближаващата драма.
Въпреки това не можеше да види ясно подробностите. Все още му предстоеше да разбере какво точно ги чака.
59
— Един-единствен скок — промърмори Тривайз — и ето ти го.
— Гея ли? — попита Пелорат, надничайки иззад рамото му към екрана.
— Слънцето на Гея — отвърна Тривайз. — Наричай го Гея-С, за да не се объркваме. Галактографите обикновено правят така.
— Тогава къде е самата Гея? Или нея ще наричаме Гея-П — като „планета“?
— За планетата стига и просто Гея. Засега още не можем да я видим. Планетите не са толкова лесни за откриване като звездите, а ние сме все пак на стотина микропарсека от Гея-С. Обърни внимание, че тя изглежда само като звезда, макар и много ярка. Не сме достатъчно близо, за да я видим като диск. И не се взирай право в нея, Янов. Достатъчно е ярка, за да ти увреди ретината. Щом приключа с наблюденията, ще поставя филтър и тогава ще можеш да я съзерцаваш.
— Колко правят стотина микропарсека в единици, които митолог като мен може да проумее, Голан?
— Три милиарда километра или около двадесет пъти повече от разстоянието между Терминус и нашето слъне. Това задоволява ли те?
— Напълно. А не можем ли да идем по-близо?
— Не! — Тривайз изненадано вдигна поглед. — Не точно сега. Защо трябва да бързаме след всичко, дето го чухме за Гея? Едно е да си смел, съвсем друго — да си откачен. Нека първо да погледаме.
— Какво, Голан? Ти каза, че още не можем да я видим.
— С просто око — не. Само че ние разполагаме с телескопи и с един отличен компютър за бързи анализи. Като начало можем спокойно да проучим Гея-С, а ще успеем да направим и някои други наблюдения. Успокой се, Янов — Тривайз се протегна и потупа рамото му с доброжелателен жест.
След известна пауза добави:
— Гея-С е единична звезда или ако има спътник, той е много по-отдалечен, отколкото сме ние в момента, и в най-добрия случай е червено джудже, което пък означава, че няма защо да му обръщаме внимание. Гея-С е звезда от спектрален клас G4, а това значи, че е напълно възможно да има обитаема планета. Ако беше от клас А или М, щеше да се наложи моментално да обърнем и да се махаме.