Острието на Фондацията

Накрая набра указанията за един скок, който ги измести далеч от планетарната равнина.

— Така ще получим по-добър поглед към района като цяло — обясни той, — защото ще наблюдаваме планетите във всяка точка от орбитите им на максималното видимо разстояние от слънцето. А и те — които и да са — може би няма да бъдат чак толкова бдителни спрямо областите, които са извън равнината. Поне така се надявам.

Сега бяха тъй близо до Гея-С, колкото най-близкият и най-голям газов гигант, от който ги отделяха почти половин милиард километра. За радост на Пелорат Тривайз го показа с пълно увеличение на екрана. Гледката бе впечатляваща даже ако не се вземеха предвид трите рехави и тесни пръстена от дребни отломъци.

— Има си обичайната опашка от спътници — рече Тривайз. — но при това разстояние от Гея-С знаем, че никои от тях не е обитаем. Нито пък е населен от хора, които да живеят, да речем, под стъклен купол или някакви други подобни условия.

— Откъде знаеш?

— Няма радиошум, чиито характеристики да показват, че е от изкуствен произход. Разбира се — добави той, като сам постави ограничения на изказването си, — възможно е някой научен аванпост да си даде труда да екранира собствените си радиосигнали, а и газовият гигант излъчва радиошум, който би могъл да маскира онова, дето го търся. Все пак нашият радиоприемник е чувствителен, а компютърът ни е извънредно добър. Бих казал, че шансът на тези спътници да има хора е изключително малък.

— Това означава ли, че и Гея я няма?

— Не, но означава, че ако Гея я има, тя не си е направила труда да колонизира спътниците. Може би не е способна да го направи или просто не е заинтересована.

— Добре, има ли я Гея?

— Търпение, Янов, търпение.

Тривайз разглеждаше небето с наглед безкрайна методичност. По едно време прекъсна, за да заяви:

— Честно казано, фактът, че досега не са ни нападнали, в известен смисъл е обезсърчаващ. Очевидно, ако притежаваха възможностите, които им се приписват, щяха да реагират на нашето пристигане.

— Предполагам, че не е изключено — начумерено рече Пелорат — всичко да е измислица.

— Наречи го мит, Янов — предложи Тривайз с крива усмивка, — и ще бъде точно по твоята специалност. Все пак в екосферата се движи една планета, което означава, че тя може и да е обитаема. Бих искал да я понаблюдавам поне един ден.

— Защо?

— Ами дори само за да се убедя, че е обитаема.

— Ти току-що каза, че тя е в екосферата, Голан.

— Да, в този момент е в нея. Само че орбитата й може да е много ексцентрична и да я отведе на един микропарсек от звездата или пък на петнадесет микропарсека в обратна посока, или пък и двете заедно. Ще трябва да сравним разстоянието от планетата до Гея-С с орбиталната й скорост, а и ще ни е само от полза да разберем в каква посока се движи тя.