Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Виж какво — продължи Тривайз, — ти искаше да вземем Фалъм, а не аз. Бях убеден, че ще ни създава неприятности. Присъствието й налага ограничения и всички трябва да свикнем с това. Тя остава на кораба и ти също. Така стоят нещата.
— Предполагам, че си прав — въздъхна геянката.
— Добре. Къде е Янов?
— С нея.
— Иди да го заместиш. Искам да поговоря с Пелорат.
Тривайз все още изучаваше планетната повърхност, когато историкът влезе и се покашля, за да извести присъствието си.
— Нещо не е наред ли, Голан? — попита той.
— Не че не е наред, просто не съм сигурен… Този свят е особен и не разбирам напълно какво се е случило с него. Моретата трябва да са били обширни, съдейки по басейните им, но явно са били плитки. Доколкото мога да разчета оставените следи, това е или планета, която поначало се характеризира с обезсоляване и изкуствени канали, или пък моретата й никога не са били твърде солени. Ако не са били, то обяснява липсата на осолени низини в басейните. Другата възможност е, когато океанът е изчезвал, солното му съдържание да е изчезнало с него, което определено прилича на човешко дело.
Пелорат колебливо запита:
— Извини невежеството ми, Голан, но тези неща важни ли са за онова, което търсим?
— Предполагам, че не, обаче ми е любопитно. Ако знаех как точно е тераформирана планетата и каква е била преди тераформирането, може би щях да разбера какво й се е случило, след като са я напуснали — или непосредствено преди това. А пък разберем ли го, ще сме подготвени за евентуални неприятни изненади.
— Какви изненади? Това е мъртъв свят, нали?
— Съвсем мъртъв. Оскъдна вода, рядка атмосфера, а и Блис не долавя признаци на ментална дейност.
— Бих казал, че фактите решават въпроса.
— Отсъствието на ментална дейност не означава непременно липса на живот.
— Но положително означава липса на опасен разумен живот.
— Не знам. Не за това исках да се консултирам с теб. Има два града, подходящи за първия ни оглед. Изглеждат в отлично състояние. Всичките тукашни градове впрочем изглеждат така. Каквото и да е унищожило въздуха и океаните, сякаш не е докоснало тях самите. Както и да е, тези двата са особено големи. По-обширният обаче няма свободни пространства. Далеч в покрайнините му се забелязват космодруми, но не и в самия него. В по-малкия има, но пък кой ли ще го е грижа за нас?
Пелорат се намръщи.
— Искаш да реша ли, Голан?
— Не, решението ще взема аз. Просто искам мнението ти.
— Големият разпрострян град сигурно е бил търговски или производствен център. По-малкият, с откритите пространства вероятно е административен център. На нас ни трябва нещо такова. Има ли монументални сгради?
— Какво разбираш под монументални сгради?
Пелорат се усмихна с крайчеца на устните си.
— Как да ти кажа, модите се менят в различните светове и епохи. Подозирам обаче, че всички монументални сгради изглеждат големи, ненужни и скъпи. Като тази, в която бяхме на Компорелон.
Тривайз на свой ред се усмихна.
— Трудно е да се добие пълна представа отгоре, а когато имах възможност да зърна компорелонската отстрани — и на пристигане, и на тръгване, изглеждаше твърде объркващо. Защо обаче предпочиташ административния център?
— Там има вероятност да намерим планетарен музей, библиотека, архиви, университет и така нататък.
— Добре. Ще кацнем в по-малкия град. И дано попаднем на нещо. Два пъти не сполучихме, но може би сега ще открием…
— Сигурно третият път ще е на късмет.
Тривайз вдигна вежди.
— Откъде измъкна тази фраза?
— Тя е много стара — отвърна Пелорат. — Запомних я от една древна легенда. Струва ми се, че означава успех при третия опит.
— Звучи подходящо — каза съветникът. — Ами тогава, Янов, дано третият път е на късмет.
XV. МЪХ
66
Тривайз изглеждаше чудато в скафандъра си. Единственото, което остана отвън, бяха кобурите му — не онези, дето обикновено препасваше на хълбоците си, а други, по-солидни, съставляващи част от скафандъра. Той внимателно пъхна бластера в десния кобур и невронния камшик в левия. Беше ги презаредил и този път нищо нямаше да му ги отнеме. Блис се усмихна.
— Ще носиш оръжия дори на свят без въздух… Няма значение! Не оспорвам решенията ти.
— Добре! — кимна Тривайз и се обърна да помогне на Пелорат да си нагласи шлема, преди да надене своя.
Историкът, който никога не бе обличал скафандър, жално запита:
— Голан, наистина ли ще мога да дишам в това нещо?
— Обещавам ти — отговори съветникът.
Блис наблюдаваше херметизирането на последните съединения, прехвърлила ръка през рамото на Фалъм. Младата соларианка уплашено зяпаше двете фигури в скафандри. Тя дори леко потрепваше, а дланта на Блис я притискаше окуражително.