Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Не беше изненадан. Дори апаратът да бе се запазил здрав в продължение на двадесет хилядолетия в разредената атмосфера и да бе абсолютно устойчив на водни пари, оставаше въпросът със захранването. Съхраняваната енергия намира начин да изтече, независимо какво се прави, за да бъде задържана — още един аспект на всеобхватния и неумолим втори закон на термодинамиката.
Пелорат беше зад гърба му.
— Голан?
— Да.
— Открих един книгофилм…
— Какъв?
— Мисля, че е история на космическите полети.
— Идеално, но едва ли ще има полза от него, ако не накарам този четец да проработи — от безсилие ръцете му се свиха в юмруци.
— Можем да вземем филма на кораба.
— Няма да знам как да го приспособя към нашия четец. Едва ли ще се побере, а и положително е несъвместим със сканиращата система.
— Но, Голан, необходимо ли е всичко това? Ако…
— Необходимо е, Янов. Не ме прекъсвай. Опитвам се да реша какво да правя. Мога да опитам да заредя четеца с енергия. Възможно е да му трябва само толкова.
— Откъде ще вземеш енергия?
— Ами… — Тривайз извади оръжията си, погледна ги, после върна бластера в кобура. Отвори невронния камшик и провери показателя на заряда. Беше на максимум.
Просна се по очи на пода, пресегна се зад четеца (продължаваше да смята, че е такъв) и го бутна напред. Апаратът помръдна малко и той проследи движението му.
Захранването трябваше да идва по някой от тези проводници и положително това беше кабелът, който излизаше от стената. Нямаше видим щепсел или куплунг. (Лесно ли е да се справя човек с непозната древна култура, в която и най-простите неща са неузнаваеми!)
Подръпна леко кабела, после малко по-силно. Завъртя го на една страна, сетне на друга. Натисна стената в близост до него и кабела в близост до стената. Насочи вниманието си, доколкото можеше, към полускрития гръб на апарата, но нищо от онова, което бе успял да направи досега, не свърши работа.
Подпря се с ръка на пода, за да се изправи, и ставайки, повлече със себе си и проводника. Нямаше ни най-малка представа какво бе сторил, за да го откачи.
Не изглеждаше прекъснат или изтръгнат. Краят бе съвсем гладък, също както и мястото на стената, където допреди секунда бе прикрепен.
Пелорат тихо се обади;
— Голан, мога ли…
Съветникът махна безапелационно с ръка:
— Не сега, Янов, моля те!
Изведнъж забеляза, че зеленият материал е запълнил гънките на лявата му ръкавица. Сигурно бе попаднал на мъх зад четеца и го бе размазал. Ръкавицата бе възвлажна, но изсъхна буквално пред очите му и зеленикавото петно стана кафяво.
Той пак се съсредоточи върху кабела и внимателно разгледа прекъснатия край. Ясно се виждаха две дупчици, в които можеше да се пъхнат по-тънки проводници.
Седна отново на пода и отвори захранващото устройство на невронния камшик. Внимателно деполяризира единия проводник и го откачи. После също тъй внимателно и нежно го вкара в дупчицата и го напъха, докъдето стигаше. Щом го дръпна леко, проводникът остана на мястото си, сякаш бе запоен. Потисна желанието си да го изтръгне със сила. Възможно бе веригата да е вече затворена и четецът да се е захранил.
— Янов — рече Тривайз, — ти си боравил с какви ли не книгофилми. Виж дали не можеш да намериш начин да поставиш този в четеца.
— Необходимо ли е наис…
— Моля те, Янов, продължаваш да задаваш излишни въпроси. Нямаме много време. Не ми се ще да ни се наложи да чакаме сградата да изстине, за да можем да се приберем.
— Слага се тука — каза Пелорат, — но…
— Добре — кимна съветникът. — Ако е история на космическите полети, трябва да започва със Земята, защото космическите полети са измислени там. Дай сега да видим дали туй нещо работи.
Историкът малко нервно постави книгофилма в очебийното гнездо и се зае да проучва знаците на различните клавиши, за да отгатне посоката.
Докато чакаше, Тривайз тихо заговори — донякъде за да се освободи от собственото си вътрешно напрежение:
— Предполагам, че и на този свят се намират тук-там роботи — по всяка вероятност в добро състояние и запазили блясъка си в почти абсолютния вакуум. Бедата е, че и техните енергийни запаси отдавна ще да са се изтощили, а и дори да ги захраним отново, кой знае какво е станало с мозъците им? Лостовете и зъбните колела могат да надживеят хилядолетията, но дали същото се отнася и за микропревключвателите или елементите на субатомно ниво? Те със сигурност са се повредили, а даже и да не са, какво ли биха знаели роботите за Земята? Какво биха…