Фондация и Земя

— Да. Само тънки ледени шапки на полюсите.

— Нито кой знае каква атмосфера.

— Една стотна от плътността на терминуската.

— Нито живот.

— Не откривам никакъв.

— Тогава какво би могло да ерозира кратерите?

— Океан, атмосфера и живот… — кимна Тривайз. — Сега обаче внимавай! Ако тази планета е била безвъздушна и безводна от самото начало, кратерите, които са се образували, щяха още да съществуват и цялата повърхност щеше да е осеяна с тях. Отсъствието на кратери доказва, че тя невинаги е била такава и е възможно дори да е имала значителна атмосфера и обширен океан в близкото минало. Освен това забелязват се просторни долини, които сигурно са били дъна на морета, да не говорим за белезите от пресъхнали реки. Значи ерозия е имало и тя е спряла толкова скоро, че не е останало време да се натрупат нови кратерни образувания.

Пелорат не изглеждаше съвсем убеден.

— Може да не съм планетолог, но ми се струва, че ако една планета е достатъчно голяма, за да задържи гъста атмосфера в продължение може би на милиарди години, няма току-така да я изгуби, нали?

— Не бих казал, че си непременно прав — отвърна Тривайз. — Но преди атмосферата му да изчезне, този свят несъмнено се е радвал на живот и, вероятно, на човешки същества. Моята догадка е, че това е бил тераформиран свят, каквито са почти всички населени от хора планети в Галактиката. Лошото е, че не знаем нищо за състоянието му преди пристигането на хората, нито пък какво са направили те самите, за да стане пригоден за тях, нито при какви обстоятелства животът е изчезнал… Възможно е да е станала някаква катастрофа, която е изсмукала атмосферата и с това е причинила гибелта им. Или пък на планетата да е имало особено неравновесие, което те са контролирали, докато са били на нея, а когато са си отишли, всичко се е завъртяло в омагьосан кръг. Като се приземим, може да намерим отговора, а може и да не го намерим. Няма особено значение.