Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Наистина ли смяташ така?
— Наистина. Не смеех да й покажа нищо, преди да събере достатъчно думи в речника си — и какво щастие, че ти можеше да говориш с нея на собствения й език.
— Бедата е, че не го владея добре — заоправдава се Пелорат. — А действително е трудно да схванеш космоса, ако ти се изпречи изведнъж. Тя ми каза, че щом тези светлинки са огромни светове, всеки колкото Солария — всъщност, разбира се, те са много по-големи от Солария — не могат да висят в нищото. Би трябвало да паднат, казва тя.
— И е права, ако се съди по онова, което знае. Задава смислени въпроси и малко по малко ще се научи. Във всеки случай любопитна е и не се страхува.
— Работата е там, Блис, че и аз съм любопитен. Виж как се промени Голан, щом откри, че на света, към който сме се упътили, липсват кратери. Нямам и най-малка представа какво може да означава това. А ти?
— И аз. Но той е много по-вещ в планетологията от нас. Остава ни да приемем, че знае какво върши.
— Ще ми се и аз да знаех.
— Ами попитай го.
Пелорат направи гримаса.
— Все ме е страх, че ще го ядосам. Според него би трябвало да разбирам тези неща и без да ми се обясняват.
— Това е глупаво, Пел — възрази Блис. — Той не се колебае да те пита за някакъв детайл в легендите и митовете, за който смята, че може да му бъде полезен. Ти винаги с готовност му обясняваш. Защо да не е склонен да стори същото? Върви и го питай. Ако се подразни, значи че има нужда да се упражнява в общителност, което ще му е само от полза.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Разбира се, че не. Искам да остана с Фалъм и да продължа да й набивам в главата представи за Вселената. После ще имаме достатъчно време да ми разкажеш… след като той ти обясни.
64
Пелорат неуверено влезе в пилотската стая. С радост забеляза, че Тривайз си подсвирква и е явно в добро настроение.
— Голан — обади се историкът колкото се може по-ведро.
Съветникът вдигна поглед.
— Янов! Все влизаш на пръсти, сякаш мислиш, че е противозаконно да ме безпокоиш. Затвори вратата и седни. Погледни само!
Той посочи планетата на екрана и каза:
— Открих не повече от два-три кратера, и то съвсем малки.
— Това наистина ли има някакво значение?
— Дали има значение? Естествено. Как можеш изобщо да питаш?
Пелорат направи безпомощен жест.
— За мен е мистерия. Основният ми предмет в колежа беше историята. Освен нея учих социология и психология, а също литература и езици, главно древни, и специализирах митология по-късно в института. Много съм далеч от планетологията и физическите науки.
— Не е престъпление, Янов. Харесва ми, че знаеш добре това, което знаеш. Вещината ти в древните езици и митологията ни беше от огромна полза. А щом се стигне до планетологията, аз ще се погрижа.
— Виждаш ли, приятелю — продължи той след кратка пауза, — световете се образуват чрез сблъсквания на по-малки обекти. Последните няколко, които се ударят, оставят след себе си кратери. Потенциално, искам да кажа. Ако планетата е толкова голяма, че е газов гигант, тя е в течно състояние, обвита в газообразна атмосфера и последните сблъсъци са просто цамбурвания, които не оставят следи. По-малките планети обаче са в твърдо състояние, било то лед или скала, и имат кратерни белези, които практически се запазват безкрайно дълго, освен ако някаква сила не ги премахне. За изчезването на кратерите има три обяснения. Първо, светът може да притежава ледена повърхност, покриваща течен океан. В такъв случай всеки обект, който се удари в нея, пробива леда и разплисква вода. След него тя отново замръзва и, така да се каже, затваря раната. Тези планети или спътници са студени и не отговарят на нашето понятие за обитаем свят. Второ, ако на планетата съществува активна вулканична дейност, непрестанният поток от лава и прах запълва и заличава образуваните кратери. Но и тези планети или спътници е малко вероятно да са населени. И стигаме до обитаемите светове — третия случай. Те също могат да имат полярни ледени шапки, но по-голямата част от водата трябва да е във вид на течност. Могат да имат отделни действащи вулкани. Такива светове нито ще затворят кратерите, нито ще ги запълнят. Съществуват, разбира се, ерозионните ефекти. Вятърът и течащата вода ерозират почвата, а ако е налице живот, действията на живите същества са също твърде разрушителни. Разбираш ли?
Пелорат се замисли над чутото и после призна:
— Не, Голан, изобщо не те разбирам. Планетата, към която се приближаваме…
— Утре кацаме — весело го прекъсна Тривайз.
— Планетата, към която се приближаваме, няма океан.