Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
В горната част на саркофага се търкаляше лъщящ метален цилиндър, с дължина около метър и диаметър — половина. Елек едва не подскочи от изненада, когато от един миниатюрен говорител, залепен за стената на саркофага, проехтя гласът на Търкот.
— Това, което виждаш, е двадесеткилотонна атомна бомба. Не зная от какво е направена летящата ти машина, но избухне ли бомбата, ключът неминуемо ще бъде унищожен. Сега, след като знам, че ме чуваш, бих искал да посъветваш Лексина да се обади по телефона.
Сателитният телефон иззвъня. Търкот си погледна часовника, преди да отвори капака. Оставаха по-малко от две минути до мига, когато „Страцида“ щеше да изсипе смъртоносния си товар.
— Е, ще правим ли сделка? — попита Търкот, без да изчака да чуе глас отсреща.
— Ще деактивирам „Страцида“ — произнесе равнодушно Лексина. — А ти изключи проклетата си бомба.
— Няма да стане толкова лесно — заговори бавно Търкот, макар че не сваляше очи от циферблата на часовника. — Искам първо да освободиш „Страцида“ и „Уорфайтър“ от контрола на „нокътя“ и да ги преместиш на орбити, на които никога вече няма да се срещнат. Ако не се съгласиш, ще разруша ключа.
Последва дълго мълчание — твърде дълго, имайки предвид, че стрелката на часовника подмина границата на последната минута.
— Съгласна съм.
Зона 51
2 минути до разрушението
— „Страцида“ е деактивирана — обяви Кинсейд, който следеше съобщенията, препращани от Космическия център. — В момента се отдалечава от „хищния нокът“.
Майор Куин се отпусна на стола, внезапно изгубил сили и енергия. На другия край на заседателната зала Кинсейд преглеждаше фотографиите, които им бяха изпратили от центъра — копия от последните снимки, направени от Хабъл на Сидонийския регион на Марс. Четирите купчини отломки бяха нараснали и камерата вече бе в състояние да различи неголям очистен район — там имаше сложна конструкция от черен метал.
— Какво ли е това, за Бога? — промърмори Кинсейд.
Платото Гиза
2 минути до разрушението
Откъм коридора отекнаха стъпки от тежки ботуши и Муалама втренчи разтревожен поглед към входа на малката зала.
Каджи изтича при отвора и спря, вдигнал предупредително ръка.
— Нямате право да влизате тук — произнесе той.
— Ти си глупак, старче — отвърна нисък, шептящ глас, който накара космите по тялото на Муалама да настръхнат.
Професорът застана до Каджи. В коридора бе спряла висока, тъмна фигура, загърната с черно наметало. Отзад се виждаше група въоръжени мъже. Ниско спуснатата качулка скриваше напълно лицето на новодошлия. Двама от въоръжените мъже водеха дребен, мургав юноша, който очевидно им беше пленник.
— Чувал съм за теб, Ал-Иблис — рече Каджи. — Но дори ти нямаш право да влизаш тук.
— Аз пък зная, че синът ти ми е пленник — отвърна Ал-Иблис. — Следващият потомък на уаджетите от Акерското плато.
Той махна с ръка и един от мъжете измъкна светкавично нож и го прекара по шията на младежа. От раната рукна тъмна кръв.
Каджи изкрещя нещо на арабски и се хвърли напред, но Ал-Иблис го пресрещна с изпъната ръка. За миг Муалама зърна нещо между пръстите на непознатия, някакво черно, метално острие, което той бе крил в широкия си ръкав. Острието се заби в гърлото на Каджи и главата на уаджета се отдели от тялото в мига, когато нещастникът протегна сгърчените си пръсти към шията на Ал-Иблис. Краката му се подгънаха и Каджи бавно се свлече на пода. Муалама проследи като хипнотизиран как острието се прибира в ръкава на Ал-Иблис.
— Ти си професор Муалама. — Не беше въпрос, по-скоро уточняване на фактите. Ал-Иблис забеляза медальона върху шията на Муалама. — Дадох го на Бъртън в Мека — преди доста години. Но той ме предаде.
— Но това е било преди повече от сто години! — възкликна професорът.
— Скитам се по Земята отпреди зората на тази цивилизация — произнесе Ал-Иблис. — Имал съм много имена и повечето от тях сега са част от легенди. Значи ти си този, който върви по стъпките на сър Ричард Франсис Бъртън. Не може да ти се отрече изобретателност. В Бразилия хората ми за малко да те заловят. Аз също се опитвах да узная онова, което е научил Бъртън. Веднъж, преди много години, бях само на крачка от успеха.
— Ти си Домека? — Муалама си спомни за доклада, с който се беше запознал в Зона 51.
— Това е едно от многото ми имена.
— А кое е истинското ти име? — попита Муалама, като същевременно се чудеше какво ли прави Дънкан.