Зона 51: Сфинксът

Аз разговарях лично с аирлианците, които живеят в тяхната база на Марс и се уверих в правотата на твърденията им. Сега те са в безизходица, но не ни се сърдят за това.

Последните събития в Южна Америка бяха в резултат от тайни експерименти с биологично оръжие на НАТО. Смъртта на Джони Симънс бе по вина на вашите хора, когато се опитваха да го спасят от «Меджик-12».

Аирлианците все още могат да ни помогнат, но за целта не бива ние да им пречим. В замяна, те обещават да избягват всякакви действия, които могат да предизвикат негативни последици.“

— В това няма почти никакъв смисъл — въздъхна Куин.

— Съобщението е същото като предния път — рече Кинсейд като седна, извади пакет цигари и предложи на Куин. Без да обръщат внимание на надписите „Пушенето забранено“, двамата запалиха.

— Не, не напълно — произнесе Куин. — По същия начин ли е било изпратено?

Кинсейд поклати глава.

— Не. Отново е използван САТКОМ, но не и Интернет, както беше предния път. Първи са го засекли момчетата от флота. Притеснили се, да не е някакъв опит на стража да попречи за изстрелването на ракетата.

Куин прочете още веднъж съобщението.

— На пръв поглед сякаш стражът повтаря предишното съобщение, но са добавени изречението за Джони Симънс и това за координиращия компютър. — Той вдигна глава. — Мисля, че е от Рейнолдс.

— Защо?

Куин чукна с нокът по бележката.

— Рейнолдс е, сигурен съм. Тя ни праща това съобщение. Никой друг не би споменал Симънс — двамата бяха близки. Джони скочил пред очите й от една скала, след като го измъкнали от Дълси. Тя е, няма съмнение.

Кинсейд се намръщи.

— Ако е тя, какво се опитва да ни каже?

— Че е жива и че се е освободила от контрола на стража — отвърна Куин. — И че е узнала нещо важно. Ето това — че съществува главен компютър, който координира и направлява действията на компютрите в Циан Лин и на Великденския остров. — Той потърси с очи часовника. Светещите цифри „08:00“ тъкмо се смениха с „07:59“. — Трябва да ги спрем.