Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
— Поставяли се — повтори объркано Дънкан. — И къде са сега? Всъщност, какво представляват?
— Не зная къде са — отвърна Каджи. — Чрез тях пророкът разговаря с Господ.
— Страхотно — въздъхна Дънкан. — Да липсват други важни части?
— Това. — Каджи повдигна една корона, изработена от три пръстена, поставени един върху друг. — Всеки от пръстените олицетворява по две неща. Така в короната са представени трите свята на съществуването — земя, рай и ад и трите форми на човешкото развитие — духовна, интелектуална и физическа.
— Какво общо има всичко това с аирлианците? — попита Дънкан, като наведе глава и позволи на Каджи да й постави короната. При други обстоятелства сигурно щеше да й стане смешно от този маскарад.
— Това е начинът, по който древните са третирали нещата, които не разбират — обясни Каджи. — Вече си готова да видиш кивота. Ако си чиста душевно, ще оцелееш. Ако ли пък не… — той не довърши изречението, чийто край се подразбираше.
— А как стои въпросът с урим и тумин? — попита Дънкан, докато доближаваше завесата. — Ще се справя ли без тях?
— Не зная — отвърна Каджи.
— Страхотно — повтори Дънкан.
В полет
35 минути до разрушението
Долу синееше равната повърхност на Средиземно море. Търкот извади сателитния телефон и набра номера на Лексина.
— Ключът е у мен — произнесе веднага щом отсреща се чу глас.
Последва кратка пауза, преди Лексина да отговори.
— Къде се намираш?
— Къде искаш да бъде предаден ключът? — отвърна с въпрос Търкот.
— Нямаш толкова време. Още не съм отменила заплахата си.
— В такъв случай кажи ми къде да го донеса.
— Четиридесет и два градуса северна ширина, сто и пет градуса източна дължина.
— В замяна на ключа искам Че Лу и хората й — произнесе Търкот, докато Билъм търсеше координатите в атласа.
— Не си в позиция да поставяш условия.
— Нито ти — да ми отказваш — отвърна с твърд глас Търкот.
— Няма значение. Ще си получиш старата госпожа. Не забравяй — часовникът не е спрял.
Връзката беше прекъсната и Търкот погледна мястото, върху което Билъм бе поставил пръст. Беше някъде в монголската част на пустинята Гоби, далеч от всякакви населени места и пътища.
— Карай натам — извика той на пилота.
Великденският остров
30 минути до разрушението
Кели Рейнолдс обитаваше някакъв нематериален свят на физическа стаза и изключително висока умствена активност. Почти не усещаше тялото си, притиснато към златистата повърхност на стража-компютър и обгърнато с неговото сияещо поле. По тайно подадена от нея команда металната сонда се бе отделила от главата й, отнасяйки със себе си милионите наномашини, но телепатичната й връзка със стража не беше прекъсната. Тя все още получаваше разпокъсани картини от миналото — от времето на изсичането на моаи и на грандиозните строежи на платото Гиза, а дори понякога и от текущите събития — като трагичната участ на самолетоносача „Вашингтон“ и неговия екипаж.
Докато опипваше внимателно, стараейки се да остане незабелязана, Кели се бе натъкнала на нещо необичайно интригуващо — масивен поток за информация към и от стража, нещо като широка и бърза магистрала сред множеството второстепенни пътища, която обаче бе напълно лишена от трафик. Началото й беше в ядрото на „мозъка“, но когато опита да я проследи, Кели стигна до внезапен и неочакван завършек. До място, където магистралата сякаш е била прекъсната.
Не й трябваше много време, за да се досети коя е крайната точка на магистралата и защо вече не функционира. Стражът от Великденския остров беше изключително сложна машина, далеч по-мощна и самоосъзнаваща се от който и да било човешки компютър, но Кели знаеше, че някога той е бил само част от по-обширна система. „Виждаше“ я така, както някога я бе виждал и стражът — мрежа от компютри, обхващаща Земята и включваща компютъра в Сидонийския регион на Марс, този на борда на кораба-майка и още няколко на места, които не съумя да разпознае. Всички свръхбързи информационни потоци на Земята водели към един централен компютър — този, който се намирал на континента Атлантида. В началото Кели си помисли, че магистралата е била прекъсната по времето, когато е бил унищожен централният компютър — при потопяването на континента от кораба-майка. Но в съхранената информация се казваше друго. Прекъсването на магистралата бе станало след унищожаването на Атлантида и разделянето на аирлианците на две враждуващи фракции.