Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
Когато чуха екота от първия взрив, Търкот и Яков залегнаха зад няколко сандъка в ъгъла, без да откъсват очи от тавана. Четвъртият заряд проби точно в средата на покрива отвор с ширина три метра.
— Готово! — извика Търкот в мембраната на сателитния телефон, стараейки се да надвие воя на алармата.
Двамата мъже изтичаха в средата на стаята, като прескачаха отломките и погледнаха нагоре.
Старши сержант Болц бе единственият, останал при отвора на покрива. Останалите членове на отряда вече бяха на борда на скакалеца. Болц бе оставил в краката си две торби, завързани с дълго, намотано въже за долния край на скакалеца. По сигнал от Билъм той ритна торбите в отвора, а поставените вътре тежести ги повлякоха към пода на Арсенала. Кратък автоматичен откос принуди Болц да приклекне и да побегне на зиг-заг към увисналия върху покрива скакалец. Той забеляза няколко войници върху съседните покриви, които стреляха по него. При следващия откос Болц се просна по корем и продължи да пълзи напред, докато, най-сетне се скри зад скакалеца.
Търкот сграбчи една от торбите и извади отвътре завързани за въжето презрамки. Яков повтори същото с другата торба.
— Надявам се, че пилотът знае какво прави — обади се Яков, докато пъхаше крака в презрамките.
Търкот погледна нагоре. Отворът в покрива беше с неравни краища, на няколко места се подаваха натрошени греди.
— Аз също… — произнесе той, но останалата част от изречението се изгуби, когато въжетата внезапно се изпънаха и двамата подскочиха нагоре.
Старши сержант Болц също се бе завързал с презрамки, а едно допълнително въже го придържаше да не се плъзне покрай ръба на скакалеца. Освен това носеше шлемофон за постоянен контакт с пилота. Докато машината се издигаше право нагоре, той надникна през ръба, за да провери дали всичко е наред с двамата, които бяха вдигнати през отвора.
Няколко куршума, изстреляни от покрива на двореца, рикошираха в гладката стена на скакалеца и удариха Болц в гърба. Краката му се подгънаха и сержантът увисна безпомощно на ремъците. Далече под него Търкот и Яков се показаха над взривения в покрива отвор.
Скакалецът продължаваше да набира височина и скорост, като постепенно извиваше в южна посока.
На шестдесет километра южно от града пилотът приземи машината в едно безлюдно поле. Докато Яков и Търкот си сваляха презрамките, медикът на групата и Билъм внесоха ранения Болц в кабината и го превързаха.
Веднага щом се освободи от ремъците, Яков коленичи и зарови пръсти в рохкавата почва.
— Никога не съм мислил, че ще ми е толкова приятно да се ровя в калта — произнесе той.
Търкот свали торбата с папките и аирлианската кутия, отвори я и се увери, че всичко е запазено непокътнато.
— Копието у теб ли е? — обърна се той към Яков.
Руснакът се потупа по гърдите. Търкот се извърна към приближаващия се Билъм.
— Някакви новини от доктор Дънкан?
— Изгубихме, контакта с нея.
— По дяволите! — Докато вървяха към скакалеца, Търкот извади сателитния си телефон и набра номера на Куба. Куин отговори при първото позвъняване.
— Нещо ново? — попита Търкот, докато наблюдаваше как руснакът тършува в торбата с ремъците. Скакалецът отново се бе насочил на юг и наближаваше Черно море.
— Последното съобщение на доктор Дънкан бе, че двамата с Муалама възнамеряват да слязат в подземията на Сфинкса. От Агенцията за национална сигурност ми предадоха сателитно изображение на района. Изглежда, че достъпът до платото е преустановен от разположени наоколо египетски части.
— Измамили са я — заяви Търкот и неволно стисна юмруци.
— Още не знаем какво точно е станало — отбеляза Куин. Той разказа накратко за събитията около „Страцида“ и последните действия на Лексина, включително и за атомната бомба, паднала недалеч от Зоната, и накрая приключи: — Някакви разпореждания?
— Аз да ти нареждам? — учуди се Търкот.
— Такива бяха инструкциите на доктор Дънкан — изгубим ли връзка с нея, ти я заместваш.
— Как мога да се свържа с Лексина? — попита Търкот.
Куин му предаде номера на сателитния й телефон.
27.
Платото Гиза
40 минути до разрушението