Многоръкият бог на далайна

— Нямам нито нива, нито семейство — прошепнал Ван. — И никога не съм имал.

— Защото не си искал да работиш — рекли хората. — Цял живот си мързелувал и не си се погрижил дори за собствената си старост, а сега искаш да висиш на врата на онези, които цял живот са се трудили. Няма да стане. Махай се, скитник със скитник.

— Цял живот се трудих — възразил илбечът. — И скоро ще умра. Искам поне да умра като хората.

— Трудил се бил! — развикали се хората. — Лъжец! Къде са мазолите от сърпа по ръцете ти? Къде са белезите от резеца, с който се дълбае кост? Къде са ти белезите, ако си бил ловец или церег? Нямаш дори изгаряния от харвах! Цял живот си се търкалял в нойта и си нагъвал само чавга — то си личи. Махай се, отивай си пак при чавгата!

— Вече ми е все едно — рекъл Ван, — затова ще ви кажа истината. Не съм жънал хлебна трева и не съм дялкал кост. Моята работа беше друга. Аз съм илбечът Ван. И строих земя за вас. А сега, преди смъртта си, искам само малко хляб и малко доброта.

И всички се разсмели.

— Илбеч, моля ви се! — викал един и се пляскал по бедрата. — Ще ме спука! Ха-ха-ха!

— Илбечът Ван е герой, илбечът Ван е богоподобен, а ти си някакво си мръсно старче! Ха-ха-ха!

— Направи си земя, щом си илбеч, и си живей на нея, а не ни разправяй глупости! Хе-хе!

— Хи-хи-хи-хи!…

Ван станал — силите му стигнали само толкова, колкото да прекрачи синора, а после паднал в нойта и умрял.

— Гледайте! — викнали хората. — Той така много искаше да се прослави, че умря, като се правеше на илбеч!

— И все пак ни накара да работим вместо него! Нали ще трябва да го завлечем в шавара!