Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Фреклунд кимна бавно.
– Окей. „Милтън“ ще се включи в полицейското разследване и ще се опита да съдейства за залавянето на Саландер. Има ли нещо друго?
– Да, задачата ви, що се отнася до „Милтън“, е да откриете истината. Нищо повече. Искам да знам дали Саландер е застреляла тези трима души и ако да – защо.
– Съществува ли някакво съмнение по отношение на вината? – попита Ериксон.
– Косвените доказателства, с които полицията разполага, я поставят в изключително неизгодна ситуация. Аз обаче искам да знам дали случаят няма и друга страна. Има ли съучастник, за когото не знаем и който може би е стрелял, или някакви други обстоятелства.
– Мисля, че ще е трудно да открием смекчаващи вината обстоятелства, когато става дума за тройно убийство – рече Фреклунд. – Явно трябва да изходим от позицията, че съществува възможност тя да е напълно невинна. А аз не го вярвам.
– Нито пък аз – призна Армански. – Но вашата работа е да окажете пълна подкрепа на полицията и да допринесете за бързото залавяне на Саландер.
– Бюджет? – попита Фреклунд.
– Текущи разходи. Искам да ме държите информиран за тях и ако станат неприемливи, ще прекратим операцията. Имайте предвид, че ще работите само това поне една седмица, считано от сега.
Той отново се поколеба.
– Аз познавам Саландер най-добре. Това означава, че трябва да гледате на мен като на лице с отношение по случая и да ме разпитате – рече той накрая.
СОНЯ МУДИГ ВЪРВЕШЕ забързано по коридора и влезе в залата за разпити точно когато всички се бяха настанили. Седна до Бублански, който бе поискал на тази среща да присъства целият екип, включително ръководителят на предварителното следствие. Ханс Фасте я погледна ядосано, преди да започне да говори – той бе организирал срещата.
Беше продължил да се рови в документацията за дългогодишната битка на бюрократите от социалните служби с Лисбет Саландер, разследвайки „версията за убиец психопат“, както сам я наричаше. Не можеше да се отрече, че бе събрал значително количество материали.
– Това е д-р Петер Телебориан, главен лекар на клиниката по психиатрия „Санкт Стефан“ в Упсала. Той има добрината да дойде до Стокхолм само за да окаже съдействие на разследването, като сподели какво знае за Лисбет Саландер.
Соня Мудиг премести поглед към Петер Телебориан – нисък мъж с кестенява къдрава коса, очила със стоманена рамка и малка козя брадичка. Спортно облечен – с бежово памучно сако, дънки и светла раирана риза с разкопчана яка. Лицето му бе с остри черти и като цяло имаше момчешки вид. Соня бе виждала Петер Телебориан и преди, но никога не бе разговаряла с него. Той четеше лекциите за психичните разстройства през последния семестър от следването ѝ в полицейската академия. По-късно го срещна още веднъж във връзка с един курс за напреднали, на който бе говорил за психопатите и психопатичното поведение сред младежта. Телебориан се бе явявал в качеството на експертен свидетел и на един процес срещу сериен изнасилвач. От много години насам участваше в обществената дискусия по въпросите на психиатрията и днес беше един от най-известните психиатри в страната. Бе отявлен противник на бюджетните съкращения в областта на грижите за психично болните, които бяха довели до закриване на психиатрични клиники. В резултат на това хора, страдащи от психични заболявания, бяха оставяни на произвола на съдбата – скитаха се по улиците или стигаха до социалните служби. След убийството на външния министър Ана Линд Телебориан бе участвал в състава на държавната комисия, сформирана, за да разследва упадъка в областта на психиатричните грижи.
Петер Телебориан поздрави с кимване присъстващите и си наля минерална вода „Рамльоса“ в пластмасова чаша.
– Ще видим с какво ще мога да помогна – започна той предпазливо. – Мразя да излизам прав за подобни случаи.
– Да излизате прав? – попита Бублански.
– Да. Доста е иронично. Вечерта, в която бяха извършени убийствата в Еншеде, участвах в телевизионен дебат и говорех за бомбата със закъснител, която тиктака в обществото ни. Ужасно е. Точно в този момент може и да нямах предвид Лисбет Саландер, но дадох за пример различни пациенти, без да разкривам самоличността им, разбира се, които чисто и просто трябва да бъдат прибрани в психиатрията, вместо да се разхождат свободно по улиците. Мога да предположа, че само тази година полицията ще трябва да разследва поне половин дузина предумишлени или непредумишлени убийства, чиито извършители се числят към тази малобройна група пациенти.