Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
След около час щеше да довърши Люк и Сара и да ги предаде на Дювал, за да зарадва свинете си на сутринта. Къде ли беше дъртият чешит? Заоглежда пода, търсейки характерното му набръчкано хърбаво тяло. Нямаше го. Сигурно беше отишъл в някоя от стаите. А къде беше жена му? Огледа се за голям розов задник с дълга сива плитка до кръста.
— Само не ми казвай, че е отишла с Дювал! — разсмя се той. — Ама че дърт мошеник!
После забеляза жената на селския пекар, сто години по-млада от него червенокоска, която малко приличаше на Марлене Дитрих в разцвета си.
Беше яхнала един от мъжете, фермер по занаят, който беше направил опита за покушение в Кеймбридж и после бе отвлякъл Сара. Беше корав човек и Боне му се доверяваше за сериозните задачи. По време на двете световни войни беше убил повече немци от всеки друг от Руак. Сега очите му бяха затворени и стискаше зъби. Гърдите на червенокоската подскачаха в такт с музиката.
— Хей, Елен! — извика й Боне. — По-късно. Ти и аз! Ще те намеря.
Одил ту забиваше нокти в Люк, ту го галеше, движеше длани по целия му гръб надолу до кръста, мъчеше се да смъкне тесните му джинси.
Очите й бяха изцъклени, устните й се движеха, сякаш говореше, но от тях не излизаше звук. Накрая оформиха дума и я повториха.
— Cheri, cheri.
Очите на Люк рязко се отвориха.
Огледа се, хвана главата й с големите си длани и каза:
— Не съм ти cheri и няма да чукам нечия прабаба.
Опита се да се освободи от нея, но тя го сграбчи още по-силно и заби нокти в гърба му.
— Никога не съм го правил преди — гневно процеди той.
Намръщи се и я фрасна с юмрук в челюстта.
За щастие, тя моментално изгуби съзнание, така че не му се наложи да я удря отново.
Надигна се от леглото и оправи дрехите си, като гледате проснатата в несвяст гола жена.
— Изглеждащ доста добре за сто и шестнайсет години — рече той. — Признавам ти го.
Порови в джобовете си за мобилния телефон. Както и очакваше, беше изчезнал.
Завъртя дръжката на вратата. Явно Боне беше решил, че дъщеря му има доста средства, за да го задържи в стаята, без да се налага да я заключва.
Коридорът беше празен, музиката долиташе от голямото помещение.
Главата му бе абсолютно бистра. Беше такава и когато изпи чая. Остана си същата и двайсет минути по-късно. Както и сега.
Беше ги изиграл. Беше се престорил на упоен. Гледаше Сара и селяните и се опита да ги имитира колкото се може по-добре. Боне беше излъган и това бе единственото, което имаше значение.
Но защо чаят не му подейства?
Нямаше халюцинации, не се беше качил на черешата — нищо. Само главоболие.
Да не би Сара да бе убедена, че ще бъде неуязвим? Откъде е знаела?
Сара.
Трябваше да я намери. Мисълта как Жак мачка тялото й го изпълваше със сляпа ярост.
Започна да отваря вратите.
Навсякъде едно и също — стари затлъстели хора го правеха, без да забелязват натрапника. Беше повече от отвращаващо.
След като провери всички стаи в коридора. Люк се промъкна към главното помещение. Боне седеше на един стол в другата част на залата и като че ли дремеше. Пеле не се виждаше никакъв. По пода имаше достатъчно гърчещи се тела и Люк реши, че ще успее да се промъкне незабелязан до следващия коридор.
Клекна и лази на четири крака покрай стената.
Изравни се с масата. Ръкописът от манастира беше съвсем близо до него.
Дори не се замисли. Просто го направи. Просна се по корем и запълзя.
Сякаш плуваше в море от голи тела, които не забелязваха присъствието му. Стисна зъби и продължи напред.
Огледа се за Боне.
Нямаше го на стола.
„Господи — помисли си. — Господи.“
Секунда по-късно се озова под масата.
Пресегна се и напипа книгата.
„Сара, идвам.“
Бързо се върна обратно до стената. Боне не се виждаше, затова се изправи дръзко и спринтира към следващия коридор, като напъха ръкописа в пазвата си.
Отвори първата врата, която му се изпречи.
Възрастна двойка, потна и пъшкаща.
Следващата врата.
На леглото лежеше мъж е космат гръб и разкопчани панталони. Жак тромаво се опитваше да ги смъкне със свободната си ръка. Единствената част от Сара, която се виждаше под добичето, беше копринената й коса, разпиляна по възглавницата.
В ъгъла имаше тежък железен лампион.
Никога досега не беше изпитвал подобна убийствена ярост.