Глутница ангели

— Не. Но ще платя, каквото се иска от мен. Друго не мога да направя.

— Това е чудесно, миличка, но точно ти няма да платиш цената.

— Не ви разбирам, Лили.

— Знам — усмихна се по-възрастната жена. — Цената ще бъде платена от цадик, от ламид вавник. Ламид вавник върви сам-самичък през света, скрит за всички, както се изрази и ти. Разкрие ли се, плаща с живота си.

— О! — изпищя Ума.

— Не искам да кажа, че ламид вавник няма да плати тази цена, ако наистина се налага. Нали тъкмо заради това съществува!

— Не бих могла да искам от никого подобно нещо — отбеляза Ума.

— Сега вече, миличка, решението ще вземе друг. — Ярките очи на Лили помръкнаха, гласът й изведнъж стана мощен и властен. — Онова, което вие наричате лей-линии, за мен е пета сефира: гебура, което в превод означава приблизително „сила“. И именно за гебура се води голямата битка със ситра ахра, привържениците на другия лагер. Тази битка кипи още откакто Името Му е изречено за пръв път и от хаоса се е появила вселената. И ще продължи, докато Името бъде заличено и забравено, с други думи, сражението е вековечно. Ситра ахра — това е мракът, нейните привърженици съществуват с една-едничка цел: да откъснат човечеството от шехина, светлината на чистото битие. Досущ пиявици те смучат от светлината, черпят от нея сила, за да съществуват. Но без мрака няма, разбира се, и светлина. Ситра ахра съществуват вътре в сефирот, божествените структури на хармонията, но са и необходимо ограничение за тях. Ламид вавник бди те да не поглъщат твърде много от светлината и да не оставят света само в мрак.

— Разбирам — каза Ума. Аз не можех да се похваля със същото. — Говорите за бодхисатва, за каруна.

— Да, миличка. За доброто сърце всичко това е едно и също.

— А какво е Тулий? — попитах аз.

— Тулий е друго проявление на ситра ахра — обясни ми възрастната жена. — И те го знаят, но за нищо на света няма да си го признаят. Въобразили са си, че са голямата работа. Маскират се с какви ли не глупости, дори с одинизъм, моля ви се, но всъщност са си най-обикновени теософи. Блаватска, Кроули и тем подобните не са нищо друго, освен несретници, които не правят разлика между тетраграматона и туши. Повечето от тези жалки антисемити дори не подозират, че цялата им система от вярвания е заимствана от кабалата. За беда това, че са невежи, не ги прави по-малко опасни. Привържениците на Тулий може и да са жалки маши, оръдия на ситра ахра, но чукът в ръцете на детето може да разруши и най-красивата скулптура.

— И ще ни помогнете ли? — попита Ума.

— Да, ще ви помогна.

— Кога можем да видим цадик? — намеси се и Паху.

Лили го погледна и се усмихна. Ума се извърна и аз видях в очите й сълзи. Разбрах на мига какво става — според мен и Шобан беше наясно — и знаех защо Ума плаче. Всички погледнахме Паху.

— Какво? — възкликна той, сякаш се бранеше.

— Цадик е пред теб — засмя се Лили. — Ако не беше толкова предубеден към жените, щеше да знаеш, че именно аз съм ламид вавник.