Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Уорик се усмихна, изчаквайки въпроса или пък кулминационната точка, която бе убеден, че ще последва.

— И сега аз съм изправен пред избор, милорд Уорик, да взема решение за твоя характер; решение, от което ме боли. Трябва да реша, преди да си тръгнеш оттук днес, дали си просто глупак или наивник, или пък си част от машинациите и стратегиите на собствения си двор у дома.

Уорик с изумление видя как кралят стана от мястото си и вдигна пръст, насочен към него, а лицето му потъмня, както личеше по всичко, от гняв. Мъжът в копринени одежди и философски размишления се бе изпарил зад клокочещата ярост.

Това стана толкова ужасяващо внезапно, че той трябваше да се пребори с всеки свой нерв и мускул, за да не се разсмее. Имаше нещо великолепно комично в този раздут кралски мехур пред него, макар че в случая животът му висеше на косъм.

Дивият подтик да се самоунищожи отмина и го остави слаб и разтреперан.

— Ваше Височество, не разбирам…

— Глупак, тогава? Нали знаеш, не е такава репутацията ти, Ричард Невил — мъжът, който отведе провалилия се крал до килията му в Лондонската кула. Нима твоят крал Едуард смята, че ще ме заплаши с теб? Дали смята, че аз ще видя в твоето присъствие някакъв вид заплаха?

Уорик преглътна от неудобство.

— Заклевам се, не е такова намерението му. Ако се бяхте срещали лично с крал Едуард, Ваше Височество, сами щяхте да се уверите, че той не е човек, който играе такива игри, такъв лабиринт от интриги. Кълна се в името и честта си…

Крал Луи вдигна ръка, чиста и бяла.

— Изпратих ти подаръци — златни и сребърни чаши, милорд. Поисках от парижките търговци да не взимат пари от никого от вашата делегация, нито от един! Дори блудниците се предоставят на мъжете ви без монета заплащане. Накарах най-умелите си шивачки, тъкачи и бояджии във Франция да вземат мерките на всеки мъж, който дойде с теб от крайбрежието. И защо не, милорд? Те ще се върнат у дома с по-хубави дрехи от онези, които са купили в Англия. Моите майстори шивачи ще покажат по този начин изделията си на английските семейства, които са достатъчно богати да си поръчат още. Виждаш ли? Търговията е нишката, която ни свързва, а не войната. Англичаните негодуват за по-висококачествено вино от онова, което вашите бедни лозови масиви раждат, за по-хубави платове, по-добро сирене. В замяна, кой знае, може вие пък да имате нещо, което ние да поискаме?