Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Отшелничество, което изключва единствения й брат, загубен толкова отдавна и отново завърнал се у дома.

— Важно е какво мисли тя.

— Значи, тя не се вслушва в съветите ви?

— Да се вслушваш не значи да се подчиняваш.

— Елате с мен и ме разведете из къщата, майко! — помоли Риг. — Струва ми се, че тя е старинна, строена по стари методи.

— Значи изучаваш и архитектурата?

— Аз съм учен! Поне в душата си. Старите неща ме интригуват. Особено старите сгради! Представете си в какъв възторг бях от Кулата на О!

— Не мога — рече майка му. — Никога не съм я виждала.

— Тогава ще ви нарисувам скици.

— Виждала съм скици! — рече тя раздразнително.

— Ала не сте виждали моите скици! Хайде, елате с мен да разгледаме тази къща!

Тя му позволи да я вдигне на крака и двамата тръгнаха из коридорите, хванати за ръка. Когато Риг усещаше нечия диря достатъчно близо, че да го чуят, той се отдръпваше от нея, като продължаваше да стиска ръката й. Но знаеше ли, че са сами и никой не може да го чуе, поемаше дланта й в двете си ръце и се навеждаше към нея. И тогава й разказваше за Умбо и Самуна, за връщането назад във времето, за скъпоценния камък (дори и сега споменаваше единствено него), за времето, прекарано на лодката с генерал Гражданин, за опита на Кресльото да го убие, за собствените си неуспешни опити да се върне назад във времето без помощта на Умбо. Тя изслушваше всичко, без да го прекъсва.

На свой ред също му разказа малко и се извини, че това малко е единственото, което знае. Дарбата на Парам беше непонятна — понякога тя не можела да бъде открита, дори и като малка, а после изниквала някъде из къщата, гладна и премръзнала. Няколко гувернантки били освободени, защото не можели да я увардят. Най-сетне те се нанесли у Флакомо точно защото къщата била плътно оградена със зидове и Парам не можела да избяга.

— Мисля, че е заради всички тези тайни коридори — рече Риг. — За да могат да я следят и да наблюдават какво прави.

— Тогава те със сигурност знаят всичко, което знам и аз. Докато беше още малка, това се случваше само когато се уплаши от нещо — тъкмо се обръщаше, за да побегне, и изведнъж изчезваше.

— Значи се е научила да го управлява?

— Сега вече причината не е страх, а отвращение. Тя мрази компанията на всички други освен моята.

— Но това невинаги е било така.

— Навремето имаше много приятели. Редовни гости, учени, занаятчии… Сред посетителите на Флакомо имаше такива, които много я харесваха. Тя каза, че един от учените неволно й помогнал да се научи да разбира своята невидимост. Онова, което й казал, й помогнало да я овладее и да изчезва само когато пожелае и за колкото време поиска, не повече.